„Живеем в общество, в което децата и родителите са обсебени от ранни постижения, високи резултати на тестовете SAT, влизане в елитни колежи, постъпване на престижна работа в Google или Facebook или – още по-добре, основаване на бизнес, обещаващ да е следващият Google, Facebook или Uber. Виждаме как софтуерните програмисти стават милионери или милиардери, преди да навършат 30-годишна възраст, и смятаме, че сме се провалили, ако и ние не сме като тях.
Популярната култура, преподавателите, работодателите и дори неволно родителите подценяват късната реализация. Такъв е случаят с Рич Карлгард – автора на книгата. Посредствен студент в Станфорд (където влиза благодарение на недоразумение), след дипломирането си работи като мияч на чинии и нощен пазач. Едва по-късно открива в себе си мотивация и желание да създаде високотехнологично списание в Силициевата долина и в крайна сметка да стане един от издателите на Форбс.
Фактът, че много от нас се осъщестяват по-късно в живота, има своето научно обяснение. Изпълнителната функционалност на мозъка ни съзрява едва на 25 години – а при някои и по-късно. Другите умствени способности също достигат връх в различна възраст. Човек преминава през множество периоди на разцвет в живота си. Нещо повече – късно успяващите се радват на скрити силни страни, тъй като са прекарали по-дълго време в търсене на своя път в живота. Те притежават любопитство, проницателност, състрадание, устойчивост и мъдрост, които са желани черти на характера от много работодатели и партньори.
Хората, които успяват късно черпи информация от дългогодишни изследвания, личен опит, интервюта с невролози, психолози и множество професионалисти на различни етапи от кариерата им. Разкрива как и кога човек постига пълния си потенциал и защо съвременното ударение върху ранния успех е толкова погрешно и дори ощетява личността.
„Kнигата е съкровище. Хората имат забележителната способност да се заразяват от емоциите, мислите и поведението на околните. Понякога това качество може да бъде пагубно, какъвто е случаят с абсурдното надценяване на постиженията в ранна възраст в нашата култура. Карлгард се захваща с проблема без заобикалки. Той разкрива, че царят е гол, като същевременно красноречиво и убедително доказва, че ако в семейството и образователната система е налице достатъчно познаване на човешкото развитие, там трябва да се ценят търпението, опитът и мъдростта.“
д-р Брус Пери, старши сътрудник в академия Травми от детството; професор по психиатрия и поведенчески науки в Медицинска академия Фейнберг, Северозападен университет; автор на Момчето, което беше отгледано като куче
„В нашето хиперконкурентно общество, което оказва натиск върху всяко дете да стане Нобелов лауреат, олимпийски спортист и солов изпълнител на виолончело, преди да е навършило 18 години, тази книга е една дълбока и облекчаваща глътка свеж въздух за читателите.
Хората, които успяват късно ни напомня, че животът е дълго, прекрасно пътешествие и че хората се нуждаят от здравословен период на проучване, докато намерят своя път. Щом зачетете книгата, няма да може да я оставите. Тя е изпълнена с вдъхновяващи истории, сериозна наука, поучителни случаи. Авторът споделя и своя личен криволичещ път към грандиозния си успех.“
Тед Динтерсмит, инвеститор на рисков капитал, агент за промяна в образованието, автор на Какво би могло да бъде училището и продуцент на отличения с награди документален филм Най-голяма вероятност за успех
„Хората, които успяват късно е послание на надеждата. Книгата насърчава всички ни за личностна деконструкция – да се върнем към своя Аз от времето, преди светът да ни наложи своите представи за това какви трябва да бъдем.“
Ерик Уол, изпълнител, мотивационен лектор и автор на Искрата и мелачката
„Рич Карлгард развенчава митовете, които блокират нашето развитие. Ако се стремите към нещо велико в която и да е област, независимо от възрастта си, прочетете тази книга.“
Робърт К. Уолкот, председател и съосновател на TWIN Global и професор по иновации в Келогската школа по мениджмънт към Северозападния университет.“
АВТОР:
