ОПИСАНИЕ

Стерео тишина

  • Детайли за изданието:
    Автор: Росен Карамфилов
    Издателство: „Жанет – 45“
  • Оформление: Христо Гочев
  • Художник на корицата: Кольо Карамфилов
  • Редактор: Елин Рахнев
    Година на издаване: 2013 г.
    Брой страници: 84
    Корица: мека
    Език: български

Анотация:

Из „МЕЖДУ ЗИМИТЕ“

документален разказ

„Казвам се Росен. На 20 години и осем месеца. Харесвам числото 8. Осем – като безкрайността. Лекарите твърдят, че имам детска церебрална парализа. Зная,
звучи страшно, звучи дори ужасно. Сигурно много от четящите ме сега ще оставят тази книга настрана и няма да дръзнат да я фиксират с поглед до следващото годишно време. За онези от вас, които притежават необходимата доза смелост да ме прочетат, ще разкажа…

Откакто се помня съм въдворен в своята месингова карета, която аз много мразя и много обичам. Едно е сигурно – това е моят начин да се придвижвам, да потъвам и да се отдръпвам от реалността, да се радвам, да пея, докато плача и да плача, докато пея. Изобщо – никога не съм използвал краката си както останалите човеци.Може би съм не-човек, знам ли?

През нищожно малкото мигове, които съм преживял, основната ми задача е била една – да опитомя смелостта, тъй както Малкият принц опитомява лисицата. В един момент разбрах, че няма друг изход. Престанах да се бунтувам срещу очевидното. Казах си – какво пък, мамка му? Какво от това, че съм различен. Аз мисля, че да си различен е привилегия. Някои решения са взети от Бог и никой няма право да се намесва в тях. Когато съм се родил, в седмия месец от бременността на своята майка, теглото ми е било точно 1.4 килограма. Целият ми ръст се е равнявал на общо две педи. А сега съм тук – изправен духом пред вас, изписвам тези думи без никакво съжаление, искам да разлея мастилото и дa прожектирам женската сянка, която чете заедно с нея
след полунощ. Или може би тя е ти?

Не искам да си спомням мъглата в очите на родителите ми, когато другите деца около моята тогавашна възраст (5) тичаха, гонеха се и се смееха, а аз просто гледах отстрани и преглъщах. Преглъщах молекули от настоящето си. Наложи ми се да престана да се питам защо другите хора около мен ходят, а аз потъвам в статичната прозрачност на обездвижването. Още тогава спрях да бъда дете. Нямаше как да бъда дете. Детството е особено деликатен преход към следващия етап от настоящето. В моя случай детството просто застина… и
отмина.

Последваха няколко операции в името на надеждата. Подобрението беше частично, но никога значително. След четвъртата докторска намеса започнах да се чувствам като релефната карта на САЩ – осеян с малки и големи, ярки и бледи белези. Добрата новина е, че никога не съм бил суетен, поне що се отнася до външния ми вид.

Всяко лято посещавах различни рехабилитационни центрове, санаториуми, където ме увещаваха, че мога да се излекувам. Тази дума не ми харесва, отвратителна е. Всички медицински лица я използват. Какво означава
да се излекувам, та аз не съм болен от проказа, ебати!

Моят проблем е мозъкът. Той е най-големият ми приятел и най-големият ми опонент. Той е Каин, който отнема дъха на Авел. С настъпването на интернет ерата, огледах няколко сайта за диагнозата си. Пишеше: „ДЦП е непрогресиращо заболяване на главния мозък, увреждащо отделите, които ръководят движението и положението на тялото“. Специалистите смятаха, че присъдата е доживотна. Вече не ми пукаше. Бях свикнал с идеята, че съм мъдра статуетка от стъкло. Като се замисля, беше голям срив докато приема тази злокобна мисъл. Катарзисът бе пречистил дори най-бездънните ями на съзнанието ми. Ден след ден и миг след миг преосмислях кинолентата на своята мисия. Дълбоко вярвах, че това е моята мисия от Господ.“

 

АВТОР

РОСЕН КАРАМФИЛОВ трудно може да бъде описан накратко. Той е и поет. И писател. И журналист. И бунтар. И певец. Разпознаваем. Ярък. Честен. Непримирим боец, що се отнася до неправдите. Меломан. Свободен дух. И още…

Автор на книгите:

„Орелът и детето“, 2011 г.

„Стерео тишина“, 2013 г.

„Колене“1 2014 г.

„Церебрална поезия“, 2016 г.

„Въпреки бурите“, 2018 г.

Носител на наградите:

„Рашко Сугарев“ – 2014 г.

„Добромир Тонев“ – 2014 г.

„Изкуство против дрогата“ – 2015 г., 2017 г.

„Владимир Башев“ – 2017 г.

„Душата на един извор“ – 2018 г.

„София: Поетики“ – 2018 г.

Правил е и преводи на стихове на Чарлз Буковски, Ричард Бротиган и други.

 

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ЖАНЕТ – 45“

„Основано е през 1989 г. от Божана Апостолова – поет, прозаик и издател. Днес то е част от големия Полиграфически комплекс „Жанет 45“, включващ още печатница, студио за предпечат и книжна борса.
Дейността му започва с публикуване на книги основно от български автори в три направления: първи книги (поредица „Поетики“ – за поезия, „Гамбити“ – за проза), съвременна класика (многотомни издания на най-добрите съвременни писатели от средата и края на миналия век) и книги за деца.
Със самоотверженост и безкомпромисен вкус издателство „Жанет 45“ успява да съхрани и наложи на книжния пазар талантливото поколение на 90-те, попаднало в опасния луфт на прехода. Имената на Георги Господинов, Милен Русков, Здравка Евтимова, Аксиния Михайлова и др. вече са познати не само в Европа (поради европейските призове, с които бяха наградени и многобройните преводи), а и в много други държави по света, включително САЩ. Разбира се, преводът на техните книги на чужди езици не е единственото мерило за качествена литература. Националните награди, които донесоха на издателството наши автори, открояват и други имена: Христо Карастоянов, Йордан Велчев, Ивайла Александрова, Весела Ляхова, Виктор Самуилов, Мая Дългъчева, Бойка Асиова, Людмил Тодоров, Екатерина Йосифова, Оля Стоянова и т.н. Те от своя страна поведоха след себе си и нови млади автори – Борис Минков, Ганка Филиповска, Мария Донева, Радостина Ангелова…
В последните десетина години благодарение на Манол Пейков – съсобственик и син на Божана Апостолова, „Жанет 45“ се утвърди и като едно от най-реномираните издателства за преводна литература със своите поредици „Отвъд“, „Кратки разкази завинаги“, „Шеста кохорта“, „Кубинската поредица“, „Индийската поредица“ и т.н. От издателство „Жанет 45“ тръгнаха, или поне тук утвърдиха имената си на едни от най-добрите преводачи, Нева Мичева, Невена Дишлиева-Кръстева, Русанка Ляпова, Стефан Русинов, Надежда Розова, Анелия Петрунова, Надежда Радулова, Ангел Игов и т.н. Диапазонът на езиците при тези „пощенски коне на културата“ е впечатляващ – от английски до китайски, от хърватски до японски и от мексикански до фарси.
Изданията, които „Жанет 45“ публикува вече повече от 25 години (над 1200 на брой), са съвременни по дух, изненадващи и атрактивни като визия, безкомпромисно качествени като полиграфическа реализация. Неслучайно те са постоянни лауреати в най-престижните национални литературни конкурси. Като уникален случай може да посочим 2013 година, когато всички важни литературни награди безапелационно бяха спечелени от автори на „Жанет 45“:“

Източник: https://janet45.com