Начинанието Алдебаран, Ян ван Хелсинг

Начинанието Алдебаран

Контакт с хора от друга слънчева система.

Сензационните преживявания на семейство Файстле

• Детайли за изданието:
• Автор: Ян ван Хелсинг
• Издателство: „Дилок“
• Година на издаване: 2013 г.
• Брой страници: 296
• Корица: мека
• Език: Български

Анотация:

„Контакти с хора от друга слънчева система. Сензационните преживявания на семейство Файстле. … Кой всъщност пилотира летящите чинии? Въпреки големия брой книги, които разглеждат темата за неидентифицираните летящи обекти, хората все още не знаят на какво да вярват и на какво не. Кое е вярно, кое е истинска информация и кое целенасочена дезинформация? В тази книга ще разсъждаваме върху изключително смайващите преживявания на семейство Файстле, които твърдят, че от най-ранно детство са посещавани от извънземни. В началото са убедени, че техният случай е един от многото, домогващи се до обществеността, при които вечер хора биват „..

Кой пилотира всъщност летящите чинии?

Въпреки големия брой книги, които разглеждат темата за неидентифицираните летящи обекти (НЛО), хората все още не знаят на кое да вярват и на кое не. Кое е вярно, кое е истинска информация и кое целенасочена дезинформация? Кое е „изфабрикувана измислица”, кое е наистина физически преживяно? Ниски и сиви ли са извънземните или високи и руси? Благоразположени ли са към нас? Дали идват от Плеядите, от Сириус, от Орион или Андромеда или може би някои от НЛО – пасажерите дори не са „извънземни”?

В тази книга ще разсъждаваме върху изключително смайващите преживявания на семейство Файстле, които твърдят, че от най-ранно детство са посещавани от извънземни. В началото са убедени, че техният случай е един от многото, домогващи се до обществеността, при които вечер хора биват „отвличани” от ниски, сиви същества с големи глави и подлагани на различни „изследвания”.
Но целият сценарий за „сивите” се оказва неверен за изключително красивите и високи над два метра посетители от слънчевата система Алдебаран, които имат желание да подпомогнат човечеството в идващите тежки преломни времена.
Семейство Файстле не са единствените немци, с които алдебаранците са осъществили контакт. Според публикувани за пръв път в тази книга документи, алдебаранците са работили съвместно с членовете на тайно немско общество и са им помогнали да построят сами вид летящи чинии – легендарните „немски летящи дискове”.
От всичко това е очевидно, че истинската актуалност на НЛО – тематиката не се крие зад въпроса, „дали има или не НЛО”, а „КОЙ” в действителност ги пилотира!
Мислите, че е невероятно? Може би ще бъдете на друго мнение след прочита на тази книга.

Посвещаваме
тази книга
на всички наши братя и сестри,
които заявиха готовност доброволно да участват в това начинание
и да помогнат на колкото се може повече земни жители при
предстоящата промяна. Но преди всичко я посвещаваме на нашите общи деца, които скоро ще доведем на Земята, за да изградим заедно
новия свят.

Поздрави от
Алдебаран:
Аркан,
Родон,
Сива
и
Ено

Благодарност
Благодарим от все сърце на Маркус Странски за разказаните преживявания и споделения опит, който отново потвърди нашите изводи от събития, в които лично сме очаквали.
Благодарим на г-н Х. за разрешението да вмъкнем в тази книга една малка част от огромните му знания, за да се доближим с още една стъпка до истината.
Дължим благодарност и на д-р Хенинг Албертс и съпругата му за сеансите по регресивна хипноза, които обогатиха познанията ни, както и за терапевтичните им бележки в приложението.
И на Франциска Лашка благодарим за прекрасното й, силно въздействащо стихотворение!
Естествено благодарим и на всички останали, които всячески ни подкрепяха и подпомагаха, както и на онези, които ни вдъхнаха смелост да направим нашите преживявания обществено достояние.
Сред тях е и Ян, след чиято намеса в живота ни нещата, действително дойдоха на мястото си.
Карин и Райнер

Моето първо впечатление

Скъпи читатели,
Не ви ли се случва понякога въпреки големия брой книги, които разглеждат темата за НЛО, да не знаете на кое трябва да вярвате и на кое – не. Кое действително е вярно, кое е истинска информация и кое – преднамерена дезинформация? Как да отделим зърната истина от плявата? Кое е получено като послание и кое – реално преживяно? Ниски и сиви ли са извънземните, или високи и руси, грозни или красиви, благоразположени ли са към нас – или не, или може би някои от НЛО пасажерите дори не са „извънземни”? Кой би могъл да надникне „вътре”?
Днес за мнозина темата за НЛО е в сферата на спекулациите, но аз считам, че след публикуваното от автори като Ерих фон Деникен, широк кръг хора са чули нещо за контакти на извънземни цивилизации с различни култури на Земята, а вероятно и за историята на възникването им. Тази тема става все по-актуална, особено след 40-те години на миналия век, защото тогава за първи път се наблюдават НЛО, осъществяват се физически контакти, а някои от летателните тела дори се разбиват на Земята, за разлика от дотогавашните сведения очернени от „безпристрастни регистри”. (Чрез все по-честото излъчване на сериали за извънземни, като например „Случаят Розуел”, масите постепенно се подготвят за предстоящия сблъсък с реалността.)
Но тъкмо по повод на тези нови контакти хората, които в някаква степен се занимават с тази тематика, се разделят на два лагера. Голямата тайна, съответно сензационната свръхактуалност на НЛО-темата, не се крие зад въпроса дали те съществуват или не, а КОЙ всъщност ги пилотира?
Позволете ми да се върна малко назад във времето. Аз видях моята първа „летяща чиния” още в най-ранно детство и естествено, още тогава си зададох въпроса как ли всъщност изглеждат пилотите в тях.
При търсенето на книги по темата, както и на лица, които твърдяха, че са имали контакт с такива „пилоти на НЛО” (беше краят на 70-те години на ХХ в.), едно нещо ми направи силно впечатление, а именно, че описанията на тези „контактьори” извънредно много си приличаха – в почти всички случаи ставаше въпрос за много красиви, истински приличащи на ангели „хора”, високи от 1,80 до 2 м, с дълги тъмни или руси коси, със сини или зелени очи, но които имаха преди всичко и друга обща черта – говореха немски (или съответно езика на страната, в която се бяха приземили, но с немски акцент). После още по-задълбочени разследвания ме върнаха в Германия след Първата световна война, когато според разкази на очевидци и документи би трябвало да се е провел доста интензивен „обмен” с извънземните „хора”.
Когато разговарях с НЛО контактьори, установих, че точно тези белези са ги очаровали най-много, а именно човешката външност, рядката красота и добронамереност, която са излъчвали посетителите. Абстрахирайки се от това, те, разбира се, са предали и съответните послания на контактьорите – оказване на помощ при духовното развитие на земното човечество и подкрепа при предстоящите радикални промени при смяната на хилядолетията.
На това място някой от читателите би могъл да си зададе въпроса „Какви промени?”. Става въпрос за следните обстоятелства:
Нашата слънчева система се върти по елиптично-спираловидна орбита около едно централно слънце (наречено още „Черно слънце”). Такава обиколка (орбита) се нарича „платоническа”, „космическа” или „сидерична” година, която трае около 26 000 земни години – физически, а в астрономията и физиката се обозначава като „прецесия на равноденствието”.
Тази орбита и свързаният с нея цикъл от древни времена е разделена на дванадесет зодиакални знака, като всеки от тях отговаря на един „век” или „световна ера” от по 2160 години. Когато дадена слънчева система, движейки се по своята елиптична орбита, се отдалечава от „Черното слънце”, което може да се разглежда като източник на духовна енергия, се стига до забавяне развитието на живота върху планетите й. Говори се за «изпадане» в съноподобно състояние. Символично то би могло да се разглежда и като отдалечаване от източника на светлина, при което става все „по-тъмно”. В настоящия момент, при движението си по нашата орбита ние преминаваме от епохата на знака на Рибите в епохата на Водолея, което означава, че сме прекосили точката на най-голямо отдалечаване от „Черното слънце” и се движим обратно към него, към източника на нашата енергия. При това движение назад – към условния източник на светлина – се стига до повторно честотно увеличение и свързаното с него повишаване на нивото на функциониране на съзнанието на живите същества на планетите, което от незапомнени времена се обозначава като „фаза на пробуждането”. Тази фаза е свързана с огромни промени в съзнанието на живите същества, както и с изменения на магнитните полюси на планетите, поради което е възможно да се стигне до катаклизми – земетресения, изригване на вулкани, наводнения, надигане и потъване на части от сушата… Вече се констатират немалко такива промени в земното магнитно поле, които се обясняват с повишаване на честотата. Например през последните няколко години многократно се наложи да се сверяват атомните часовници – следователно и „времето” също се е ускорило. Точно в тази фаза, според контактьорите, извънземните искат да застанат на наша страна.
Внезапно в средата на 80-те години НЛО-тематиката изцяло се промени – от САЩ започнаха да идват разкази за малки сиви човечета, които уж били сключили договор с правителството в сянка, т.е. с хората „зад” политиците (Илюминатите), според които тези „сиви същества” били предприели някакви опити и операции с нас, хората.
Рязко спря да се споменава каквото и да е за красивите посетители на Земята, за които по онова време беше започнало да се говори все по-често. Холивуд бълваше филм след филм и изглежда всички те искаха да ни внушат, че НЛО пасажерите са грозни сиви същества или други зли чудовища, срещу които (както е представено в холивудската лента Independence Day) биха могли да намерят полезно приложение нашите атомни бомби.
Но къде бяха изчезнали изведнъж човекоподобните извънземни? Или пък все още са тук? Защо не се чува или не може да се прочете повече нищо за тези посетители, които толкова приличат на нас и с които е доста вероятно да имаме близка роднинска връзка?
Възможно ли е те да са трън в очите на нашите правителства и корпорации? Ако да, тогава възниква въпросът по какви причини? Каква роля играят при дезинформацията масмедиите, т. нар. „критици от научна гледна точка” и преди всичко различните изследователи на НЛО, които съвсем преднамерено избягват да разглеждат всякакви други теми освен тази, за лошите сиви човечета, за фотографираното преди повече от 25 години лице на повърхността ва Марс или древни артефакти от Египет?
Какво и преди всичко кой се крие зад всичко това? Как е възможно цялата плашеща и негативна информация да идва от САЩ? Защо „лошите” извънземни си сътрудничат със САЩ, а онези с човешка външност, както твърдят други изследователи на НЛО, с немци и швейцарци? Защо не е обратно? Взривоопасните въпроси са много.
Независимо от това можем да кажем, че днешната НЛО-сцена се ограничава и ориентира основно към случаи с малки сиви човечета и високи пришълци-хуманоиди. Дори и аз самият съм писал в публикуваните ми досега книги за тези две раси.
Въпреки това има повече или по-малко информационна празнота. Липсват още много части от пъзела. Аз си задавам въпроса, ако наистина тези извънземни, които би трябвало уж да са наши прадеди, са осъществили директен контакт с немци още преди петдесет години, то къде ли са те днес? Съществува ли връзката и днес, има ли нови контакти?
И ето, през февруари 1997 г. очевидно беше назряло времето да разбера повече, защото на Световния конгрес по уфология в Цюрих се натъкнах на съпружеската двойка от Алгой Карин и Райнер Файстле. Наистина е изключително всичко онова, което те изнесоха на бял свят за своите контакти с извънземни, за сеансите си по регресива хипноза, както и за медитативните връзки назад във времето чак до годините непосредствено след Първата световна война. Това не само се припокрива с моята информация (също и със сведения, които изобщо не съм публикувал), но добавя и няколко нови части от пъзела. Неочаквано свързва „малките сиви човечета”, „високите хуманоиди” и събитията от миналото с тези от близкото бъдеще. И при това с много прости думи, с голямо разбиране и обич. За мен това беше моментът на „проглеждането”. Не ставаше въпрос за обикновен страх или ламтеж за сензации, а за просто и ясно послание. Без излишно теоретизиране и философстване.
При всичките си преживявания семейство Файстле бяха за една трезва и същевременно открита позиция. Човек или би им повярвал – или не. Без да се сърдят на някого, че не може да приеме преживяната от тях „собствена” реалност. Дори ако се наложи да бъдат подигравани и обиждани, настойчивата им молба за внимание не бе някаква лична мисия, ново лечителско учение или нещо подобно. Те просто искаха да предадат нататък онова, което бяха преживели и научили през последните десет години. Какво щеше да предприеме всеки отделен слушател, щеше да е въпрос на личен избор.
В първата глава на тази книга те описват как животът бавно ги е приближавал до истината свързвайки личните им съдби с извънземните. Разкриват ни откровено много знания, но думите им са израз преди всичко на разбиране, кураж, надежда и сила, за да можем да се справяме по-хладнокръвно и с други такива информации, за да може всеки читател да намери сам СВОЯТА истина и да я използва по градивен начин, като я интегрира в живота си.
Но имаше и още нещо в техните изказвания. Докато за първи път четях личната история на Карин и Райнер, периодично ми настръхваше косата. Неща, които бях събирал чрез дългогодишни изследвания по цял свят от служители на тайни служби и членове на различни ложи, от спиритуалисти, други извънземни и моя висш Аз, намерих при тях изразени с много прости и разбираеми думи. По-късно в живота ми се откроиха сравнения и сходни преживявания, които ми дадоха да разбера, че явно в случая става въпрос за светване, по-силно от обикновеното. Очевидно аз самият съм свързан с „начинанието Алдебаран”. Убеден съм, че тази книга ще отключи подобни ефекти и спомени у мнозина читатели.
Но не нека да не Ви измъчвам повече. Бих искал само да Ви помоля по време на четенето да се вслушвате в своя вътрешен глас, в импулсите, които ви дава. Проникнете с мисълта си в изложеното, между редовете, усетете дали имате нещо общо с това или с отделни епизоди от въпросните сценарии? Спомнете си детството си, странни събития, които сте преживели – болести, катастрофи, необичайни срещи. Опитайте се да намерите взаимовръзките. Винаги обаче се вслушвайте във вътрешния си глас. Той веднага казва „да” или „не” на информацията – дали има или не някаква връзка с Вас. Възможно е при предаването на едно или друго преживяване да се почувствате странно, да Ви облъхне лек страх. Това вероятно би било знак, че сте в резонанс със сходно лично изживяване. Възможно е вече да сте преживели нещо подобно, но подсъзнанието Ви да не иска да освободи тази информация. В такъв случай просто продължете да четете, защото семейство Файстле са минали през подобни изпитания, но са ги превърнали в свое предимство и са готови да помогнат, споделяйки. В случай че въпреки това някой читател усети нарастваща тревожност, сме добавили две глави в приложението, които разглеждат темата за страха, автор на едната е д-р Хених Албертс, който има в практиката си повече от двадесет пациенти с т. нар. „синдром на отвличаните” и изнася доклади на тази тема.
Погледнете още веднъж назад. Как стигнахте до тази книга, какви бяха обстоятелствата? Спомнете си чувството, което Ви е обзело и Ви е накарало да купите книгата, или това, което сте усетили, когато сте я взели за първи път в ръцете си. Всичко това има непосредствена връзка със съдържанието й.
Просто изключете разума си, който може би няма да иска да иска да приеме определена информация, дайте воля на сетивата си и своя порив.
В този смисъл нека сега се отправим на едно ново пътешествие, чийто край този път ще изберем сами.“

ИЗДАТЕЛСТВО „ДИЛОК“