Книга за нас, Мария Донева

Книга за нас

• Детайли за изданието:
  Автор: Мария Донева
  Издателска къща: „Жанет 45“
  Редактор: Марин Бодаков
  Оформление: Христо Гочев
  Година на издаване: 2020 г.
  Брой страници: 86
  Корица: мека
  Език: български
  ISBN 978 619 186 616 8

Анотация:

Защо тази книга е за нас? Защото историята на поезията е махало. И книгата на Мария е талантливо отклонение от точката на литературен покой. Защото стихотворенията в „Книга за нас“ съдържат в себе онази сила на тежестта, благодарение на която трептят. Те знаят всичко, което съществува в противоположната посока на поезията, стремят се към него и се оттласкват от него – и нежно поемат читателя в своята люлка.

И когато всяко едно стихотворение достигне своя край, до точка!, то това е най-дълбоката точка на поезията. На този тип поезия: поезията–заклинание. Читателят е постигнал равновесие, може да слезе от стихотворението и да продължи, тих и щастлив, своето съществуване. Да продължи да се бори с живота, разбран и обичан. Защото за Мария поезията е ласкаво средство, а не арогантна цел, и не самоцел. Защото за нея е важно да общува. Защо след Мария, и без Мария, е с поезията.

Тази книга е за Мария и мен, за Мария и теб. И за нас.

През 1993 г. нашият учител Никола Георгиев публикува статията „Приложност и неприложност на българската литература“. В нея той описа вечното напрежение между ангажираност и неангажираност, между неуютно изкуство за себе си и уютно изкуство за другите. И отбеляза първите симптоми на отслабването на интереса към читателя след 1989 г., на отслабване на доверието към литературата изобщо. Махалото беше сменило посоката.

Ето какво беше написал любимият професор:

„Не ще и дума, променя се и литературата вътре в себе си. Появиха се и продължават все по-често да се появяват произведения, наситени с литературно (и не само литературно) себепрезрение – активно презрение към жанрови, стилови, изобразителни принципи, презрение към литературността. Демонстрира се отказ да се слушат и използват думите на поезията и изкуството. Цикълът на поета Борис Христов „Честен кръст“ започва така: „Затварям ви за думите, уши, резето спускам. Не искам в моя дом да се говори за изкуство…“. Почти сартъровска отврата. И сривът е толкова по-рязък, колкото по-високо е било официалното въздигане или обикновената простосмъртна почит към литературата в България. (…) Така вървят засега нещата в българския литературен живот. А накъде ще продължат? Не зная.“

Аз пък, съвсем нескромно, зная. Стихотворенията на Мария се стремят да утешат, успокоят и окуражат човека. Те пречистват приложността на поезията. Мария се грижи за читателя, защото и той е човек като нея. Той също се нуждае от обновление. И от правото да се обикне. С това категорично заглавие Мария ни връща обикновената обич към литературата, прочее, каква ликуваща обич. Дори когато цитира на подбив. Дори когато прихваш, а тя се шегува със себе си. Или се самовъзпалява. Мария лекува, Мария ликува.

И, без да иска, Мария ни припомня, че не бива да привилегироваме нито една от двете точки на литературната амплитуда. За да я има литературата изобщо. Голямото махало трябва свободно да се движи от приложност към неприложност, и обратното… От „Книга на Мария“ към „Книга за нас“. Тук се редуват уж сериозни с уж смешни стихотворения. Но всъщност има и едно малко, емоционално махало, вътре, в почти всяко едно стихотворение, и то се движи от униние към тайнствена бодрост. Ако не е бодрост, ще е истина.

И наистина в тези творби има анархистична воля за радост. Радост не само от живота, от споделения, все по-детски, живот, но и от триумфа на римата, от майсторството в привидната лекота на стиха, от привидната лекота на смеха, от песничката на меката есен… От възможността на глас да прочетеш тези стихотворения на любим човек – и да му кажеш с думите на Мария подобре това, което искаш да му кажеш… Да сте поезия.

Махалото се завръща. Това махало. И звучи като стотици звънчета. Като нас.

Марин Бодаков

 

Щастлив е онзи, който не забелязва дали е лято или зима – помните ли тези думи от „Три сестри“ на Чехов? Поезията на Мария Донева отразява най-сложното усилие: да опазва щастието, докато наблюдава и описва всички сезони на природата и душата. И ледените, и ласкавите. Понякога в сърдечна изнемога, друг път с иронично намигане. Стиховете ѝ приличат на кервани от думи, които знаят как да прекосяват пустини, без да забравят, че някъде там има оазиси.

Веселина Седларска

 

Приложната поезия на Мария Донева: шепа приглушена тъга, шепа сладостна не(бре)жност, свидна болка – от тази, без която не бихме могли да обичаме.

Ина Иванова

 

Мария отваря дума. Отваря я и вади нейното уязвимо ядро, където животът е непокътнат напук на злоупотребите. Вади на показ – с радост и уважение – нейната „в мъгли повита искра, която привлича лято“. „Книга за нас“ е за детайлите от общата картина и частите от секундата, за „гръбнака на душата“ и болките на тялото, за добротата без наивност и справедливостта без наказания, за един микроб и няколко вида перпетуум мобиле. За всички, които познавате. А ако на някого му стане твърде добре от стола в празната къща, който продължава да го чака, да не се безпокои, чака го и настървена гилотина.

Нева Мичева

АВТОР:

Мария Донева е родена в Стара Загора, завършила е Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски“. Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите „Очи за красотата“, „Сбогом на читателя“, „Празнината мегу нас“ (Охрид), „Има страшно“, „50 години старозагорско куклено изкуство“, „Прикоткване на смисъла“, „Меко слънце“, „Магазин за обли камъчета“, „Перце от дим”, „Заекът и неговата мечта”, „Шепа лъскави череши”, „Чисти стихотворения” и „Тя се наслаждава на дъжда”.
Драматург е в Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора.

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ЖАНЕТ – 45“

„Основано е през 1989 г. от Божана Апостолова – поет, прозаик и издател. Днес то е част от големия Полиграфически комплекс „Жанет 45“, включващ още печатница, студио за предпечат и книжна борса.
Дейността му започва с публикуване на книги основно от български автори в три направления: първи книги (поредица „Поетики“ – за поезия, „Гамбити“ – за проза), съвременна класика (многотомни издания на най-добрите съвременни писатели от средата и края на миналия век) и книги за деца.
Със самоотверженост и безкомпромисен вкус издателство „Жанет 45“ успява да съхрани и наложи на книжния пазар талантливото поколение на 90-те, попаднало в опасния луфт на прехода. Имената на Георги Господинов, Милен Русков, Здравка Евтимова, Аксиния Михайлова и др. вече са познати не само в Европа (поради европейските призове, с които бяха наградени и многобройните преводи), а и в много други държави по света, включително САЩ. Разбира се, преводът на техните книги на чужди езици не е единственото мерило за качествена литература. Националните награди, които донесоха на издателството наши автори, открояват и други имена: Христо Карастоянов, Йордан Велчев, Ивайла Александрова, Весела Ляхова, Виктор Самуилов, Мая Дългъчева, Бойка Асиова, Людмил Тодоров, Екатерина Йосифова, Оля Стоянова и т.н. Те от своя страна поведоха след себе си и нови млади автори – Борис Минков, Ганка Филиповска, Мария Донева, Радостина Ангелова…
В последните десетина години благодарение на Манол Пейков – съсобственик и син на Божана Апостолова, „Жанет 45“ се утвърди и като едно от най-реномираните издателства за преводна литература със своите поредици „Отвъд“, „Кратки разкази завинаги“, „Шеста кохорта“, „Кубинската поредица“, „Индийската поредица“ и т.н. От издателство „Жанет 45“ тръгнаха, или поне тук утвърдиха имената си на едни от най-добрите преводачи, Нева Мичева, Невена Дишлиева-Кръстева, Русанка Ляпова, Стефан Русинов, Надежда Розова, Анелия Петрунова, Надежда Радулова, Ангел Игов и т.н. Диапазонът на езиците при тези „пощенски коне на културата“ е впечатляващ – от английски до китайски, от хърватски до японски и от мексикански до фарси.
Изданията, които „Жанет 45“ публикува вече повече от 25 години (над 1200 на брой), са съвременни по дух, изненадващи и атрактивни като визия, безкомпромисно качествени като полиграфическа реализация. Неслучайно те са постоянни лауреати в най-престижните национални литературни конкурси. Като уникален случай може да посочим 2013 година, когато всички важни литературни награди безапелационно бяха спечелени от автори на „Жанет 45“:“

Източник: https://janet45.com