Грузулак, Джулия Доналдсън, Аксел Шефлър
Издателска къща „Жанет 45“
ОПИСАНИЕ
Грозната петорка
- Детайли за изданието:
Автори: Джулия Доналдсън, Аксел Шефлър
Издателска къща: „Жанет 45“ - Редактор: София Несторова
- Превод: Паулина Бенатова, Манол Петков
Оформление: Радослав Димитрова - Илюстрации: Аксел Шелър,
Година на издаване: 04.2021 г.
Брой страници: 28
Корица: твърда
Език: български
ISBN 978 619 186 066 1
Анотация:
„На разходка в горите бездънни пое
сам-самичко веднъж едно малко мишле.“
Пристъпете в приказната дъбрава и открийте какво се случва, когато съобразителното мишле застава лице в лице с лисицата, бухала, змията и един гладен грузулак…
В целия свят трудно ще се намери по-обичано чудовище от Грузулака. Още от първото й издание през 1999 г., историята за срещата му с малкото мишле посред горските тъмни дъбрави си спечелва любовта на деца и възрастни и получава не една награда. Шестнайсет години след дебюта на книгата на английски език, най-после може да й се насладите и на български в чудесния превод на Паулина Бенатова и Манол Пейков.
Създадена от Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър, едно от най-успешните партньорства между автор и илюстратор в света на книгоиздаването, Грузулак е истинска съвременна класика. Както мишката, така и чудовището са се превърнали в звезди на театралната сцена и малкия екран и във всеобщи любимци.
Всичко започва, когато на Джулия Доналдсън й попада китайска приказка за едно хитроумно момиче, което успавя да измами и прогони гладен тигър като го убеждава, че то е Кралицата на джунглата. Джулия решава, че тази история би била чудесна основа за илюстрована книжка, но не й хрумва нито една дума, която да се римува с „тигър“ – поради което си измисля свое собствено чудовище, чието име завършва на О (на английски: Gruffalo), за да се римува с “Doesn’t he know”. Всъщност, ако някога сте се чудили защо Грузулака изглежда точно по този, а не по някакъв друг начин – това също е свързано с римите, които се пръкват в главата на Джулия.
Разбира се, Грузулакът какъвто го познаваме се появява на бял свят едва когато Аксел Шефлър грабва молива, за да го нарисува. (В началото чудовището, което Аксел рисува е дори по-ужасяващо от сегашното!) На илюстратора първоначално му хрумва да облече всички животни в дрехи, което в крайна сметка не се случва. Самият Аксел сигурно е бил истински облекчен: само си представете как се облича змия!
Пет години след излизането на Грузулак се появява Детето на Грузулака, което се впуска в свое собствено приключение – и се превръща в незабавен хит. Избират го за Детска книжка на годината на форума „Британски годишни награди“ за 2005-а.
Грузулак също е носител на многобройни награди – включително Наградата на Nestlé Smarties Prize и на Blue Peter Award за най-добра книга за четене на глас – а през 2009 г. е гласувана за любимата приспивна книжка в Обединеното кралство. Ала почитателите на Грузулак са навсякъде: към днешна дата книгата е издадена в 55 държави в тираж над 15 милиона екземпляра, включително на тайландски, уелски, манкс, иврит, африкаанс… За познавачите на класическите езици има дори издание на латински.
Без никакво съмнение, и двете книги са международно явление – освен че са адаптирани за сцена, те са превърнати в изключително успешни анимационни филми, озвучени с гласовете на Роби Колтрейн, Джеймс Кордън, Джон Хърт и Хелена Бонам-Картър.
Чуйте безплатно българската аудиоверсия на книжката.
ИНТЕРВЮ С ДЖУЛИЯ ДОНАЛДСЪН
– Кога решихте да станете писател?
– За петия ми рожден ден татко ми подари една много дебела книга със заглавие „Книгата с хиляда стихотворения“. Направо се влюбих в нея. Четях стихотворенията, научавах ги наизуст, рецитирах ги, а после започнах да си съчинявам и свои собствени. Въпреки че мечтата ми преди толкова много години беше да стана поет, по-късно реших, че по-скоро бих излязла на сцена. Не се получи особено добре и се наложи да захвана и с други неща – да преподавам в училище и да работя в издателство. Но в края на краищата започнах да правя това, което исках още от петгодишна. Според мен това се случва на доста хора.
– А кога започнахте да пишете книги?
– През 1993, когато една от песните ми, A Squash and a Squeezе, се превърна в книга. Преди това просто пишех песнички за детски телевизионни предавания.
– Откъде идват идеите Ви?
– Отвсякъде и от всичко: случки с моите деца, спомени от детството ми, дочути думи, посетени места, приказки… Трудното е да превърна идеята в история с начало, среда и край.
– Колко време Ви трябва, за да напишете книга?
– Може да минат месеци или години, за да узрее идеята ми и да планирам книгата. Това е много важна част от работата. После, когато вече съм готова с плана, ми трябват от седмица (при книжка за най-малките) до шест месеца (при 7-10-годишните деца), за да я напиша. Идеята за Грузулак и планирането му ми отнеха около година (разбира се, вършех и други неща), а самото му написване – към две седмици.
– С молив ли пишете?
– Когато пиша римувана книга, започвам с молив или писалка, пиша в голяма тетрадка и освен това си драскам и рисувам в нея. Ако книгата не е римувана, често я пиша направо на компютъра.
– Къде пишете?
– Наум – когато съм в банята или на разходка. Имам и кабинет, а понякога пиша във влака или в библиотеката.
– Как си намирате илюстратор?
– Издателите ми познават много илюстратори и избират този, който според тях е най-подходящият за моето писане (обикновено най-напред ме питат дали харесвам работата му).
– Откъде се появи вдъхновението да напишете Грузулак?
– Книжката щеше да е за тигър, но не можех да намеря нищо, което да се римува с „тигър“. Тогава съчиних редовете: “Silly old Fox, doesn’t he know / There’s no such thing as a … ” и тогава думата “gruffalo” се появи в ума ми, за да попълни празното място. А самият грузулак изглежда по този начин заради няколкото неща, които успях да римувам сполучливо.
– Работите ли съвместно с Аксел Шефлър по илюстрованите книжки?
– Не, не дишам във врата му, както и той не диша в моя. (Така де, аз живея в Глазгоу, а той е в Лондон!) Пиша история и я изпращам на издателя си. Тогава издателят я изпраща на Аксел, за да я илюстрира. Налага ми се да коментирам скиците му, но се опитвам да не му се меся много – не ми се и налага, тъй като те винаги са забавни и блестящи.
– Харесва ли Ви да пишете?
– Считам, че самият акт на писане в действителност е доста тежък труд. Често блокирам или пък усещам, че се бъхтя без вдъхновение. Но в момента, в който осъзная, че в края на краищата написаното въздейства, се чувствам прекрасно – и обичам редактирането и уточняването на дребните детайли накрая (да ги доизпипвам, както казват издателите). Много е хубаво, когато пристигнат първите грубо нахвърляни илюстрации и видя как ще изглеждат моите герои.
– Колко книги сте написала?
– 193 (92 от тях могат да се закупят в книжарниците, а 101 са за училищата).
– Коя от всичките си книги обичате най-много?
– Това непрекъснато се променя. В момента имам две любими: The Snail and the Whale за по-малките и The Giants and the Joneses за по-големите деца.
– А коя е любимата Ви книга от друг автор?
– Една от тях е Watership Down от Ричард Адамс – една вълнуваща история за зайци.
– Какво е хобито Ви?
– Разхождам се, карам колело, свиря на пиано, пея… Интересувам се от диви цветя и гъби.
– Имате ли домашен любимец?
– Черен котарак на име Гоблин, който обича да се разхожда в градината, да си цапа лапите с кал и после да ги отпечатва върху всичко, което току-що съм написала.
– Как можем да намерим къде се появявате на сцена?
– Посетете www.gruffalo.com/what-s-happening/events, където има също така хубави игри и указания как да се присъедините към бандата на Грузулака.
Грузулак, първо издание на български, 2015
АВТОРИ:
Джулия Доналдсън
Аксел Шефлър
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ЖАНЕТ – 45“
„Основано е през 1989 г. от Божана Апостолова – поет, прозаик и издател. Днес то е част от големия Полиграфически комплекс „Жанет 45“, включващ още печатница, студио за предпечат и книжна борса.
Дейността му започва с публикуване на книги основно от български автори в три направления: първи книги (поредица „Поетики“ – за поезия, „Гамбити“ – за проза), съвременна класика (многотомни издания на най-добрите съвременни писатели от средата и края на миналия век) и книги за деца.
Със самоотверженост и безкомпромисен вкус издателство „Жанет 45“ успява да съхрани и наложи на книжния пазар талантливото поколение на 90-те, попаднало в опасния луфт на прехода. Имената на Георги Господинов, Милен Русков, Здравка Евтимова, Аксиния Михайлова и др. вече са познати не само в Европа (поради европейските призове, с които бяха наградени и многобройните преводи), а и в много други държави по света, включително САЩ. Разбира се, преводът на техните книги на чужди езици не е единственото мерило за качествена литература. Националните награди, които донесоха на издателството наши автори, открояват и други имена: Христо Карастоянов, Йордан Велчев, Ивайла Александрова, Весела Ляхова, Виктор Самуилов, Мая Дългъчева, Бойка Асиова, Людмил Тодоров, Екатерина Йосифова, Оля Стоянова и т.н. Те от своя страна поведоха след себе си и нови млади автори – Борис Минков, Ганка Филиповска, Мария Донева, Радостина Ангелова…
В последните десетина години благодарение на Манол Пейков – съсобственик и син на Божана Апостолова, „Жанет 45“ се утвърди и като едно от най-реномираните издателства за преводна литература със своите поредици „Отвъд“, „Кратки разкази завинаги“, „Шеста кохорта“, „Кубинската поредица“, „Индийската поредица“ и т.н. От издателство „Жанет 45“ тръгнаха, или поне тук утвърдиха имената си на едни от най-добрите преводачи, Нева Мичева, Невена Дишлиева-Кръстева, Русанка Ляпова, Стефан Русинов, Надежда Розова, Анелия Петрунова, Надежда Радулова, Ангел Игов и т.н. Диапазонът на езиците при тези „пощенски коне на културата“ е впечатляващ – от английски до китайски, от хърватски до японски и от мексикански до фарси.
Изданията, които „Жанет 45“ публикува вече повече от 25 години (над 1200 на брой), са съвременни по дух, изненадващи и атрактивни като визия, безкомпромисно качествени като полиграфическа реализация. Неслучайно те са постоянни лауреати в най-престижните национални литературни конкурси. Като уникален случай може да посочим 2013 година, когато всички важни литературни награди безапелационно бяха спечелени от автори на „Жанет 45“:“
Източник: https://janet45.com