Балада за Георг Хених, Виктор Пасков

Балада за Георг Хених

• Детайли за изданието:
  Автор: Виктор Пасков
  Издателство: „Сиела“
  Година на издаване: 2017 г.
  Брой страници: 208
  Корица: твърда
  Език: български:
  ISBN: 978 954 282 403 9

Анотация:
„Има книги, които те оставят без дъх, има и други, които те оставят без думи. Балада за Георг Хених е от тези, след които просто искаш да бъдеш по-добър човек. Тук са най-красивите, най-възвишените страници, писани на български досега. Тази кратка книга е може би най-големият български роман.“

Захари Карабашлиев

„Едва ли има друга българска книга за последните 30 години, която да е карала толкова читатели да плачат – за Красотата, Любовта, Изкуството. Тя е като пролука към небето, отворила се малко преди Преходът да направи всички ни цинични и иронични. Пасков възвисява, но защото преди това е успял да ни доведе до дъното.“
Бойко Пенчев

„В Балада за Георг Хених диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ.
Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността.
Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених.
И в тях е спасението.“
Димитър Стоянович

БАЛАДА ЗА ГЕОРГ ХЕНИХ

Неотдавна, ровейки се в стари семейни книжа, попаднах на две писма от Георг Хених, написани с химически молив и невъзможен почерк върху листове от ученическа тетрадка.
В горния десен ъгъл е отбелязана годината – 1960, както и мястото, където са писани – старческият дом в село Хайредин.
Към последния лист на второто с ръждясало кламерче бе прикрепено съобщение от управата. То известяваше, че на тази и тази дата Георг Хених е починал от (следваше латинското название на думата „старост“) и че на следващия ден бил погребан в селското гробище.
Според последното му желание в ковчега е била поставена цигулката, с която е пристигнал и която била единственото му имущество.
По някакво странно стечение на обстоятелствата в деня, в който Георг Хених е починал, аз съм навършил дванайсет години.
Положих усилия да си спомня този ден. Но там, където трябваше да бъде споменът – в сърцето? душата? – имаше бяло петно.
Трябва да е било меко слънчево утро в началото на есента… вероятно то е било обагрено с някакви багри – но какви?
Съществуват ли още такива багри?
В момента, в който пиша тези редове, навън ръми ситно: късна есенна вечер. Срещуположните блокове изглеждат лилави в мръсносивата мъгла. От време на време долу спира рейс, с отваряща-затваряща се врата. В стаята пълзят сенки, но сянката на Георг Хених не е между тях. Никога не съм усещал самотата тъй силно.
…Трябва да е било меко слънчево утро в началото на есента. Майка ми е готвела в долната стая. Ние държахме стая и кухня в прастарата къща на улица „Искър“. Сега на нейно място има друга сграда. Дори не искам и да знам каква.
Баща ми е излязъл след закуска с две пазарски чанти. Отбил се е в кръчмата на ъгъла на „Раковски“ и „Искър“ и е купил бира може би, вино и гроздова.
Какво още е станало в този ден?
Семейството се е готвело за тържеството. Не! Цялата махала се е готвела за него. Чудесно умееха да празнуват родителите ни някога.
Аз съм се разхождал наперено в кръг, с тези мои тънки крачета и противните кръгли очилца и с онова мое някогашно самочувствие: аз бях цар Виктор.
(Така каза Георг Хених.)“

АВТОР

ВИКТОР ПАСКОВ е роден на 10 септември 1949 година в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 година.
Дебютира със стихове в списание „Родна реч“ през 1964 г.
Първата книга на Пасков е „Невръстни убийства“ (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. „Съвременник“.
Втората, „Балада за Георг Хених“ (1987), печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция и е преведена на много европейски езици. По време на кампанията на БНТ Голямото четене е определена от зрителите на 99 място сред любимите книги.
Печели и наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза с романа „Аутопсия на една любов“ (2005).
Оригинални издания
„Невръстни убийства“.
„Балада за Георг Хених“.
„Ций Кук“.
„Германия – мръсна приказка“.
„Аутопсия на една любов“.
„Гледната точка на Гоген“.

Избрано, събрано
„Алилуя“.

Киносценарии
„Ти, който си на небето“.
„Индиански игри“.
„Пльонтек“.
„Духове“.

ИЗДАТЕЛСТВО „СИЕЛА“

„Сиела е създадена през 1991 г. като компания за бизнес консултации и издател на наръчници и монографии в областта на правото. Сега в каталога на издателството има над 1200 заглавия, като сред тях се нареждат някои от най-изтъкнатите имена в българската и световна литература. Благодарение на издателство Сиела българският читател може да се запознае както с популярни, така и с неизвестни автори от различни части на света, представители на различни жанрове и епохи.
Сиела разполага със собствена печатна база, която работи успешно от 20 години. Тя е оборудвана с офсетова техника за печат на книги. През 2012 година успешно беше реализиран проект, финансиран от фондове на ЕС за 1,7 млн. лева за въвеждане в експлоатация на високотехнологична печатарска техника.
Фирмата поддържа една от най-големите вериги от 16 книжарници в цялата страна и е ексклузивен доставчик на книги във верига Carrefour. Чрез своята търговска мрежа Сиела реализира 15 процента от книжния оборот в България.“

Източници: https://ciela.com
www.ciela.bg