Икигай – японското изкуство за дълъг и щастлив живот

Икигай – японското изкуство за дълъг и щастлив живот

Текст: Симона Стефанова Три книги за "Икигай" срещнах на българския книжен пазар. Всяка от тях има своя последователност и история, свое амплоа. За тази филасофия чух за първи път на лекцията по астрология "Кариера и призвание в наталната карта" на Ванеса Виденова...

За свободата и изкуството с художника Мила Стоева

За свободата и изкуството с художника Мила Стоева

Интервю: Симона Стефанова За мен беше изключително удоволствие да  се запозная с Мила Стоева, защото срещите ми с творчески натури ми дават надежда и творчески заряд. Творчеството съществува във всеки, под различни форми и проявления - скрити или явни, смели или...

Астрологът Краси Кирчева: „Съветът ми за 2021г. е: „Не следвайте сляпо авторитетите, вярвайте повече на очите и ушите си.“

Астрологът Краси Кирчева: „Съветът ми за 2021г. е: „Не следвайте сляпо авторитетите, вярвайте повече на очите и ушите си.“

Текст и интервю: Ася Стефанова Много съм щастлива да ви представя това интервю с един много вдъхновяващ астролог. Разговорът ни ми даде много ценна информация за света, за 2020г., за предстоящата 2021г. и за България. Помогна ми да погледна някои ситуации през други...

Подаръкът ми от влъхвите

Подаръкът ми от влъхвите

Текст: Симона Стефанова Една книга винаги може да създаде коледно настроение. Но това коледното вътре в душата, за което казваме: "Вълшебно е". А О' Хенри споменава за едни вълшебници влъхвите. Е, срещнах влъхвите днес при излизането ми от офиса на т. нар. книжарница,...

Завръщане от „Бездната на страха“ с Веселина Славова

Завръщане от „Бездната на страха“ с Веселина Славова

Текст: Симона Стефанова Прочетох "В бездната на страха" и извървях един дълъг път заедно с Веселина Славова. Тя те хваща за ръка и те повежда по своите пътеки, изкачвания, слизания и завои и ти вървиш. Това е книга преживяване. Един дълъг период, не ден два, през...

„Твоят призрак“ и Ива Викторова

„Твоят призрак“ и Ива Викторова

Текст и интервю: Симона Стефанова Хрумна ми мисълта и изпитах усещането, докато един ден се разхождах по софийските улици, че всеки носи със себе си, около себе си или над себе си, още едно създание, като спътник. То може да е ангел или любопитен всезнайко, или мрак с...

Четири миниатюри от Росен Карамфилов

Четири миниатюри от Росен Карамфилов

Текст: Росен Карамфилов Портрет и илюстрации: Борис Валентинов 1. На третия етаж в шейсети блок в ж.к. СВОБОДА, Лили и Камен правят любов. Тя свършва под него. Той свършва в нея. На шестия етаж в шейсети блок в ж.к. СВОБОДА, Боби вдига левия си крак, за да прескочи...

„Гладът – приятел и лекарство“

„Гладът – приятел и лекарство“

Текст: Симона Стефанова "Здравето и щастието заслужава този, който умее да се бори за тях." Лидия Ковачева Няколко пъти в живота си се връщам към тази книга. Или ми се налага да я потърся за да прочета отново нещо важно или тя изскача на полицата за книги и сякаш ми...

Как да управляваме емоциите си със Светла Трифонова

Как да управляваме емоциите си със Светла Трифонова

Текст и интервю Симона Стефанова Виртуалното пространство преплита срещите между хората по начин по който изкуствения интелект намери за добре. Тъй като социалните мрежи ни свързват, може би в някои случаи това не е случайно в днешните дни. Така се запознах, виртуално...

„Отговорът си ти“, Майкъл Тамура

„Отговорът си ти“, Майкъл Тамура

Текст: Симона Стефанова Обичам да препрочитам заглавието на тази книга поставена в библиотеката между другите, както си стоя на дивана през деня. Така тя винаги ми дава отговор. Напомнящо всекидневно и успокояващо ми изглежда. "Отговорът си ти" е книга, която след...

„12 фантастични разказа с неочакван край“ и няколко въпроса 

Текст: Симона Стефанова
Разкази с неочакван край е най – неочакваното нещо, което можех да си представя да ми се случи.
В момент на пълна промяна и неочаквани събития и ситуации в живота, когато неочакваното вече е най – често срещано в ежедневието ни, разкази с неочакван край са още едно проявление на това, което се случва. Много говорим за сигурността и познатото, в които се чувстваме като в капан и защо е така. Търсим отговорите, четем, сравняваме информацията. Но разкази, които ни изненадват, още веднъж могат да бъдат използвани за адаптация.
Новото е, че са фантастични.
Самата фантастика принципно е неочаквана сама по себе си. Имена, заглавия и сюжети – всичко, всяка една дума е непосредствено породена от въображението и описва измислица, надхвърляща реалния свят.
Тук не е непознато, то е напълно измислено. А дали идва в съзнанието или се самосъздава можем да гадаем. Непознатото е там някъде. Ако открехнем вратата, тя ще проскърца и ние можем да влезем през нея. Фантастичното въобще не съществува, създава го автора.
Фантастиката може да е и една приказка.
И тъй като възрастните рано или късно се завръщаме към приказките от своето детство, било като ги четем на децата си, било от собствена нагласа, фантастичните разкази биха могли да бъдат едно предизвикателство. Тези, разкази, които са събрани в този сборник обаче, въобще не могат да се определят като приказка. Те загатват точно обратното – възможната действителност.
Книгата пристигна при мен няколко дни след като беше излязла на книжния пазар. Дата на издаване е 01.09.2020 г., Издателство „Фабрика за книги“.
На 15.09. авторите са написали във фейсбук страницата си https://www.facebook.com/12fictionstories, че вече може да откриете книгата в книжарниците.
..
Авторите са Делян Недев и Стоян Новаков и всеки от тях е написал всеки следващ разказ. Сборникът започва с разказът „Тиймбилдинг“ на Делян Недев и продължава с „Йо“ на Стоян Новаков. И всеки следващ е все по – неочакван.
Освен, че са неочаквани, 12 – те разказа са тежки, дръзки, а героите с фатални съдби.
След като прочетох първият размишлявах дълго. Видях светът около мен по друг начин, оцених времето, в което сме сега, ценностите и хуманизма на човека.
Има моменти от разказите, които за мен преобръщат сюжета, повдигат адреналина и ако споделя с някой, който ги е чел, мисля, че ще говоря именно за теза моменти.
Ще споделя цитати от сюжетите, които след като прочитах края на всеки разказ, изникваха отново в съзнанието ми.
Бях впечатлена от  възклицанието на комендантът от разказът „Тиймбилдинг“ – „Хо – Хо – Хо“, което тук ми прозвуча зловещо.
“ – А ти – ти какво искаш?
Мълчание.
– Как ти е името?
Мълчание. Унтерщурмфюрерът го удари.
– Отговаряй!
– Росен – каза тогава лагеристът.
– Е, Росене – поглади коремчето си комендантът. Ти какво ще си пожелаеш за Коледа?
Пак мълчание. Унтерщурмфюрерът го удари отново.
– Искам…
– Да?
– Нищо не искам.
– Не може нищо – благо каза комендантът. – Коледа е.
– Коледа е, но утре ще умра.
– Не е важно колко живееш, а как – поучително размаха пръст комендантът. – Кажи сега какво искаш.
Тогава лагеристът се наведе и прошепна нещо в ухото му.“
Желанията ни за Коледа понякога могат много трудно да бъдат назовани от нас самите. Когато можем да си пожелаем нещо, винаги можем да пропуснем истинското си желание. Изборите ни са трудни и понякога няма смисъл да ги правим. Желанията и мечтите ни могат да нямат никакво значение. Животът, такъв какъвто е, е наш, докато вдишваме.
Всеки от разказите е повод за осмисляне. На нас самите, на света, който сме създали, на това, което ще създадем, в бъдеще и какво ни носи то. Фантастиката винаги я свързваме с бъдещето, но в крайна сметка, тези разкази са и фантастично минало. Технологиите са това, което ни интересува, блазни, привлича.
До къде е човешкото и къде започва не човешкото в нас? Това е въпрос, който да си зададем. Какво ни прави човешки същества?
Желаем ли неочакваното? Готови ли сме за него?
„Юхи стигна командната зала и му се наложи да спре записа, за да се лигитимира за пореден път, преди да влезе в помещението, откъдето се управляваха сърварите. Те поддържаха „сапунения мехур“, както го определи онзи либерал от подкаста. Каквото и да говореха, накрая винаги стигаха до темата за зануляването и я размятаха като някакво плашило. Все едно им се беше налагали някога да го правят, та трябваше да го тикат в лицата на всички всеки път, когато им се отдадеше възможност. Разбира се, радваше се, че не е срещал свой двойник, нито пък му се е налагало да занулява, но вътрешно беше убеден, че ще премине лесно през това дребно изпитание. В крайна сметка, всички трябва да направят „жертва“ в името на Единната Времева линия.“
Всеки един разказ поставя въпроси. Тези въпроси имат отговори дълбоко вътре в нас. В някои случаи, ако последваме отговора, можем да променим нещата. Но, ако отговорите останат скрити вътре в нас, всичко ще се случва въпреки нас.
„Въздухът в апартамента натежа. Когато танцът свърши, Иван попита:
– Ти можеш и повече, нали?
Модел Х – 145 засия.
– Аз съм програмирана за Вашето забавление.
Леко залитайки, Иван кимна.
– Да, програмирана си. Ти не си истинска.
В отговор получи усмивка № 11.“
Четенето на този сборник за мен беше преживяване. Едно пътуване, с което надникнах във фантастичното, такова каквото не бих желала да създадем като наше човешко бъдеще. Но без фаталните съдби не бихме могли да се замислим накъде отиваме и какво точно искаме да създадем за утрешния ден.
Ако мога с едно изречение да споделя – това са и 12 фатални, в определени случаи, мигновени момента от живота на всеки един от фантастичните образи, които определят съдбата им.
Тази книга се появява в най – подходящото за нея време. На границата между „две времеви линии“, които повечето от нас усещат, че прекрачваме. Тя ни превежда в бъдещето и ни връща в миналото, за да се замислим, според мен, и да направим избори в настоящето. Защото фантастиката може да се превърне в реалност.
Най – неочакваното беше, че след края на книгата, започнах да чета разказите отново.

 

Икигай – японското изкуство за дълъг и щастлив живот

Икигай – японското изкуство за дълъг и щастлив живот

Текст: Симона Стефанова Три книги за "Икигай" срещнах на българския книжен пазар. Всяка от тях има своя последователност и история, свое амплоа. За тази филасофия чух за първи път на лекцията по астрология "Кариера и призвание в наталната карта" на Ванеса Виденова...

За свободата и изкуството с художника Мила Стоева

За свободата и изкуството с художника Мила Стоева

Интервю: Симона Стефанова За мен беше изключително удоволствие да  се запозная с Мила Стоева, защото срещите ми с творчески натури ми дават надежда и творчески заряд. Творчеството съществува във всеки, под различни форми и проявления - скрити или явни, смели или...

Астрологът Краси Кирчева: „Съветът ми за 2021г. е: „Не следвайте сляпо авторитетите, вярвайте повече на очите и ушите си.“

Астрологът Краси Кирчева: „Съветът ми за 2021г. е: „Не следвайте сляпо авторитетите, вярвайте повече на очите и ушите си.“

Текст и интервю: Ася Стефанова Много съм щастлива да ви представя това интервю с един много вдъхновяващ астролог. Разговорът ни ми даде много ценна информация за света, за 2020г., за предстоящата 2021г. и за България. Помогна ми да погледна някои ситуации през други...

Подаръкът ми от влъхвите

Подаръкът ми от влъхвите

Текст: Симона Стефанова Една книга винаги може да създаде коледно настроение. Но това коледното вътре в душата, за което казваме: "Вълшебно е". А О' Хенри споменава за едни вълшебници влъхвите. Е, срещнах влъхвите днес при излизането ми от офиса на т. нар. книжарница,...

Завръщане от „Бездната на страха“ с Веселина Славова

Завръщане от „Бездната на страха“ с Веселина Славова

Текст: Симона Стефанова Прочетох "В бездната на страха" и извървях един дълъг път заедно с Веселина Славова. Тя те хваща за ръка и те повежда по своите пътеки, изкачвания, слизания и завои и ти вървиш. Това е книга преживяване. Един дълъг период, не ден два, през...

„Твоят призрак“ и Ива Викторова

„Твоят призрак“ и Ива Викторова

Текст и интервю: Симона Стефанова Хрумна ми мисълта и изпитах усещането, докато един ден се разхождах по софийските улици, че всеки носи със себе си, около себе си или над себе си, още едно създание, като спътник. То може да е ангел или любопитен всезнайко, или мрак с...

Четири миниатюри от Росен Карамфилов

Четири миниатюри от Росен Карамфилов

Текст: Росен Карамфилов Портрет и илюстрации: Борис Валентинов 1. На третия етаж в шейсети блок в ж.к. СВОБОДА, Лили и Камен правят любов. Тя свършва под него. Той свършва в нея. На шестия етаж в шейсети блок в ж.к. СВОБОДА, Боби вдига левия си крак, за да прескочи...

„Гладът – приятел и лекарство“

„Гладът – приятел и лекарство“

Текст: Симона Стефанова "Здравето и щастието заслужава този, който умее да се бори за тях." Лидия Ковачева Няколко пъти в живота си се връщам към тази книга. Или ми се налага да я потърся за да прочета отново нещо важно или тя изскача на полицата за книги и сякаш ми...

Как да управляваме емоциите си със Светла Трифонова

Как да управляваме емоциите си със Светла Трифонова

Текст и интервю Симона Стефанова Виртуалното пространство преплита срещите между хората по начин по който изкуствения интелект намери за добре. Тъй като социалните мрежи ни свързват, може би в някои случаи това не е случайно в днешните дни. Така се запознах, виртуално...

„Отговорът си ти“, Майкъл Тамура

„Отговорът си ти“, Майкъл Тамура

Текст: Симона Стефанова Обичам да препрочитам заглавието на тази книга поставена в библиотеката между другите, както си стоя на дивана през деня. Така тя винаги ми дава отговор. Напомнящо всекидневно и успокояващо ми изглежда. "Отговорът си ти" е книга, която след...