Рене-Мари Тодорова с криле от светлина

Рене-Мари Тодорова с криле от светлина

Текст: Симона Стефанова Някъде в пространството, между две или три вдишвания и няколко дълбоки издишвания, някой пише стихове. Пише, защото е в синхрон с вибрациите на Вселената, на това което се случва отвън, но най - вече вътре в душата. Пише за себе си, но докосва...

„Детство“

„Детство“

Разказ от Росен Карамфилов Изображение: скулптура Кольо Карамфилов Изправен съм на една проходилка и правя ситни крачки. Левия ми крак се влачи като мокър парцал подире ми. Моята прабаба Надежда върви отзад. Оставили са я да ме пази. Императрицата! На осемдесет и...

„Приказка за един гений“

„Приказка за един гений“

Разказ от Росен Карамфилов (трета награда – „Рашко Сугарев 2019) Художник на картината: Кольо Карамфилов Имало едно време един гений. Той бил плод на цветна бременност. Майка му нямала и най-малка представа, че го износва, не забелязала прогресивно нарастващия си...

„Белег“

„Белег“

Разказ от Росен Карамфилов (първа награда – „Душата на един извор” 2018) Художник на картината: Кольо Карамфилов Откакто се помня имам само душа. Така се родих – без тяло. Или по-точно – с тяло, неспособно да износи големината на духа ми. Лекарите твърдят, че никога...

Разговор за любовта с Нели Стефанова

Разговор за любовта с Нели Стефанова

Текст и интервю: Симона Стефанова Еротиката е слабо засягана тема в българската литература. Народопсихология, нагласа, търсене, това са факторите за мен. Но най - важният фактор за тази тема е смелостта на автора. Защото еротиката съществува и писането за нея е част...

От хоби в творчески бизнес. Разговор със Снежана Мицева

От хоби в творчески бизнес. Разговор със Снежана Мицева

Текст: Симона Стефанова Една тема, която си прокрадва път в нашата дейност и хората, които срещаме и с които работим, е как да превърнем хобито си в наше основно занимание и да го развием в бизнес. Това може да се определи като смелост в днешните времена, но в...

Цветна еуфория с Мария Митева

Цветна еуфория с Мария Митева

Интервю: Симона Стефанова Фотографии: Кристина Мавродиева Багажът, който носим не трябва да ни тежи. Той е малкото, което ни е нужно и би следвало да ни украси. Лекота, любов и красота открих в чантите на "EMVy MyBag" - https://emvymybag.com/. Уникални и доста...

„Маската“ на Триумфалната арка

„Маската“ на Триумфалната арка

Текст: Симона Стефанова Какво си представял и какво мечтаел да изрази художникът авангардист, от български произход, Кристо Явашев, с опаковане на Триумфалната арка : "Ще бъде като жив обект, който ще се движи с вятъра и ще отразява светлината. С тези движещите се...

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

Текст: Симона Стефанова Много често започнах да се разхождам сама в парка. Сама си стоя и у дома. Затова заглавието и книгата си дойдоха при мен. Нямам отговор защо ходя сама, не е необходим анализ или препоръки, то просто е така. Заглавието ме провокира и реших да...

„Отсъствия” – в храма на Любовта

„Отсъствия” – в храма на Любовта

Текст: Кристина Митева Обичате ли поезията? Поезията, чиято главна тема е Любовта? Ако отговорът е положителен – намерете тази книга и я прочетете! Дори да не обичате поезия – пак я потърсете и я прочетете, стига да ви вълнува темата за любовта като център на...

„12 фантастични разказа с неочакван край“ и няколко въпроса 

Текст: Симона Стефанова
Разкази с неочакван край е най – неочакваното нещо, което можех да си представя да ми се случи.
В момент на пълна промяна и неочаквани събития и ситуации в живота, когато неочакваното вече е най – често срещано в ежедневието ни, разкази с неочакван край са още едно проявление на това, което се случва. Много говорим за сигурността и познатото, в които се чувстваме като в капан и защо е така. Търсим отговорите, четем, сравняваме информацията. Но разкази, които ни изненадват, още веднъж могат да бъдат използвани за адаптация.
Новото е, че са фантастични.
Самата фантастика принципно е неочаквана сама по себе си. Имена, заглавия и сюжети – всичко, всяка една дума е непосредствено породена от въображението и описва измислица, надхвърляща реалния свят.
Тук не е непознато, то е напълно измислено. А дали идва в съзнанието или се самосъздава можем да гадаем. Непознатото е там някъде. Ако открехнем вратата, тя ще проскърца и ние можем да влезем през нея. Фантастичното въобще не съществува, създава го автора.
Фантастиката може да е и една приказка.
И тъй като възрастните рано или късно се завръщаме към приказките от своето детство, било като ги четем на децата си, било от собствена нагласа, фантастичните разкази биха могли да бъдат едно предизвикателство. Тези, разкази, които са събрани в този сборник обаче, въобще не могат да се определят като приказка. Те загатват точно обратното – възможната действителност.
Книгата пристигна при мен няколко дни след като беше излязла на книжния пазар. Дата на издаване е 01.09.2020 г., Издателство „Фабрика за книги“.
На 15.09. авторите са написали във фейсбук страницата си https://www.facebook.com/12fictionstories, че вече може да откриете книгата в книжарниците.
..
Авторите са Делян Недев и Стоян Новаков и всеки от тях е написал всеки следващ разказ. Сборникът започва с разказът „Тиймбилдинг“ на Делян Недев и продължава с „Йо“ на Стоян Новаков. И всеки следващ е все по – неочакван.
Освен, че са неочаквани, 12 – те разказа са тежки, дръзки, а героите с фатални съдби.
След като прочетох първият размишлявах дълго. Видях светът около мен по друг начин, оцених времето, в което сме сега, ценностите и хуманизма на човека.
Има моменти от разказите, които за мен преобръщат сюжета, повдигат адреналина и ако споделя с някой, който ги е чел, мисля, че ще говоря именно за теза моменти.
Ще споделя цитати от сюжетите, които след като прочитах края на всеки разказ, изникваха отново в съзнанието ми.
Бях впечатлена от  възклицанието на комендантът от разказът „Тиймбилдинг“ – „Хо – Хо – Хо“, което тук ми прозвуча зловещо.
“ – А ти – ти какво искаш?
Мълчание.
– Как ти е името?
Мълчание. Унтерщурмфюрерът го удари.
– Отговаряй!
– Росен – каза тогава лагеристът.
– Е, Росене – поглади коремчето си комендантът. Ти какво ще си пожелаеш за Коледа?
Пак мълчание. Унтерщурмфюрерът го удари отново.
– Искам…
– Да?
– Нищо не искам.
– Не може нищо – благо каза комендантът. – Коледа е.
– Коледа е, но утре ще умра.
– Не е важно колко живееш, а как – поучително размаха пръст комендантът. – Кажи сега какво искаш.
Тогава лагеристът се наведе и прошепна нещо в ухото му.“
Желанията ни за Коледа понякога могат много трудно да бъдат назовани от нас самите. Когато можем да си пожелаем нещо, винаги можем да пропуснем истинското си желание. Изборите ни са трудни и понякога няма смисъл да ги правим. Желанията и мечтите ни могат да нямат никакво значение. Животът, такъв какъвто е, е наш, докато вдишваме.
Всеки от разказите е повод за осмисляне. На нас самите, на света, който сме създали, на това, което ще създадем, в бъдеще и какво ни носи то. Фантастиката винаги я свързваме с бъдещето, но в крайна сметка, тези разкази са и фантастично минало. Технологиите са това, което ни интересува, блазни, привлича.
До къде е човешкото и къде започва не човешкото в нас? Това е въпрос, който да си зададем. Какво ни прави човешки същества?
Желаем ли неочакваното? Готови ли сме за него?
„Юхи стигна командната зала и му се наложи да спре записа, за да се лигитимира за пореден път, преди да влезе в помещението, откъдето се управляваха сърварите. Те поддържаха „сапунения мехур“, както го определи онзи либерал от подкаста. Каквото и да говореха, накрая винаги стигаха до темата за зануляването и я размятаха като някакво плашило. Все едно им се беше налагали някога да го правят, та трябваше да го тикат в лицата на всички всеки път, когато им се отдадеше възможност. Разбира се, радваше се, че не е срещал свой двойник, нито пък му се е налагало да занулява, но вътрешно беше убеден, че ще премине лесно през това дребно изпитание. В крайна сметка, всички трябва да направят „жертва“ в името на Единната Времева линия.“
Всеки един разказ поставя въпроси. Тези въпроси имат отговори дълбоко вътре в нас. В някои случаи, ако последваме отговора, можем да променим нещата. Но, ако отговорите останат скрити вътре в нас, всичко ще се случва въпреки нас.
„Въздухът в апартамента натежа. Когато танцът свърши, Иван попита:
– Ти можеш и повече, нали?
Модел Х – 145 засия.
– Аз съм програмирана за Вашето забавление.
Леко залитайки, Иван кимна.
– Да, програмирана си. Ти не си истинска.
В отговор получи усмивка № 11.“
Четенето на този сборник за мен беше преживяване. Едно пътуване, с което надникнах във фантастичното, такова каквото не бих желала да създадем като наше човешко бъдеще. Но без фаталните съдби не бихме могли да се замислим накъде отиваме и какво точно искаме да създадем за утрешния ден.
Ако мога с едно изречение да споделя – това са и 12 фатални, в определени случаи, мигновени момента от живота на всеки един от фантастичните образи, които определят съдбата им.
Тази книга се появява в най – подходящото за нея време. На границата между „две времеви линии“, които повечето от нас усещат, че прекрачваме. Тя ни превежда в бъдещето и ни връща в миналото, за да се замислим, според мен, и да направим избори в настоящето. Защото фантастиката може да се превърне в реалност.
Най – неочакваното беше, че след края на книгата, започнах да чета разказите отново.

 

Рене-Мари Тодорова с криле от светлина

Рене-Мари Тодорова с криле от светлина

Текст: Симона Стефанова Някъде в пространството, между две или три вдишвания и няколко дълбоки издишвания, някой пише стихове. Пише, защото е в синхрон с вибрациите на Вселената, на това което се случва отвън, но най - вече вътре в душата. Пише за себе си, но докосва...

„Детство“

„Детство“

Разказ от Росен Карамфилов Изображение: скулптура Кольо Карамфилов Изправен съм на една проходилка и правя ситни крачки. Левия ми крак се влачи като мокър парцал подире ми. Моята прабаба Надежда върви отзад. Оставили са я да ме пази. Императрицата! На осемдесет и...

„Приказка за един гений“

„Приказка за един гений“

Разказ от Росен Карамфилов (трета награда – „Рашко Сугарев 2019) Художник на картината: Кольо Карамфилов Имало едно време един гений. Той бил плод на цветна бременност. Майка му нямала и най-малка представа, че го износва, не забелязала прогресивно нарастващия си...

„Белег“

„Белег“

Разказ от Росен Карамфилов (първа награда – „Душата на един извор” 2018) Художник на картината: Кольо Карамфилов Откакто се помня имам само душа. Така се родих – без тяло. Или по-точно – с тяло, неспособно да износи големината на духа ми. Лекарите твърдят, че никога...

Разговор за любовта с Нели Стефанова

Разговор за любовта с Нели Стефанова

Текст и интервю: Симона Стефанова Еротиката е слабо засягана тема в българската литература. Народопсихология, нагласа, търсене, това са факторите за мен. Но най - важният фактор за тази тема е смелостта на автора. Защото еротиката съществува и писането за нея е част...

От хоби в творчески бизнес. Разговор със Снежана Мицева

От хоби в творчески бизнес. Разговор със Снежана Мицева

Текст: Симона Стефанова Една тема, която си прокрадва път в нашата дейност и хората, които срещаме и с които работим, е как да превърнем хобито си в наше основно занимание и да го развием в бизнес. Това може да се определи като смелост в днешните времена, но в...

Цветна еуфория с Мария Митева

Цветна еуфория с Мария Митева

Интервю: Симона Стефанова Фотографии: Кристина Мавродиева Багажът, който носим не трябва да ни тежи. Той е малкото, което ни е нужно и би следвало да ни украси. Лекота, любов и красота открих в чантите на "EMVy MyBag" - https://emvymybag.com/. Уникални и доста...

„Маската“ на Триумфалната арка

„Маската“ на Триумфалната арка

Текст: Симона Стефанова Какво си представял и какво мечтаел да изрази художникът авангардист, от български произход, Кристо Явашев, с опаковане на Триумфалната арка : "Ще бъде като жив обект, който ще се движи с вятъра и ще отразява светлината. С тези движещите се...

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

Текст: Симона Стефанова Много често започнах да се разхождам сама в парка. Сама си стоя и у дома. Затова заглавието и книгата си дойдоха при мен. Нямам отговор защо ходя сама, не е необходим анализ или препоръки, то просто е така. Заглавието ме провокира и реших да...

„Отсъствия” – в храма на Любовта

„Отсъствия” – в храма на Любовта

Текст: Кристина Митева Обичате ли поезията? Поезията, чиято главна тема е Любовта? Ако отговорът е положителен – намерете тази книга и я прочетете! Дори да не обичате поезия – пак я потърсете и я прочетете, стига да ви вълнува темата за любовта като център на...