„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

Текст: Симона Стефанова Много често започнах да се разхождам сама в парка. Сама си стоя и у дома. Затова заглавието и книгата си дойдоха при мен. Нямам отговор защо ходя сама, не е необходим анализ или препоръки, то просто е така. Заглавието ме провокира и реших да...

„Отсъствия” – в храма на Любовта

„Отсъствия” – в храма на Любовта

Текст: Кристина Митева Обичате ли поезията? Поезията, чиято главна тема е Любовта? Ако отговорът е положителен – намерете тази книга и я прочетете! Дори да не обичате поезия – пак я потърсете и я прочетете, стига да ви вълнува темата за любовта като център на...

За плетените кукли и още нещо. Интервю с Вярка Манолова

За плетените кукли и още нещо. Интервю с Вярка Манолова

Текст и интервю: Симона Стефанова Докато търсех творци на ръчно изработени изделия за още неизградения онлайн магазин asbooks.bg, се срещнах с Вярка Манолова, създател на "Верамано плетенки" - https://www.facebook.com/veramanocrochet. В началото беше невъзможно да...

Към безкрая заедно с Кристина Митева

Към безкрая заедно с Кристина Митева

Текст: Симона Стефанова Какво е безкрая? Един стремеж, вибрация, енергия, която търсим извън ежедневието, извън земните страсти, над стъпките, които правим, над въздуха и облаците. Някъде, някога. Безкрая, може би е любов, състояние на неповторимост и променливост....

„Да заслужим мечтите си“. Разговор с Диана Сергиева

„Да заслужим мечтите си“. Разговор с Диана Сергиева

Текст и интервю: Симона Стефанова Фотографии: Кирил Станоев Ние случваме мечтите си. Те се зараждат в нас, израстват, развиват се, разширяват се, понякога ги отхвърляме, но силата им е по - голяма от всичко останало. Това зависи от нас. "Sidhharta Handmade" -...

Изящна комуникация с Радосвета Гюлева

Изящна комуникация с Радосвета Гюлева

Интервю: Симона Стефанова Думите са мощен инструмент, силата на словото е несравнима. И когато думите са съчетани и мисълта е сътворила едно енергийно слово, тогава можем да се вслушваме и да усетим ефекта. Заглавието на книгата "Изящна комуникация, Иван и Радосвета...

Приказката „Патилата на Слончето“ – за деца и възрастни

Приказката „Патилата на Слончето“ – за деца и възрастни

Текст: Симона Стефанова Да пишеш за деца е предизвикателство. Никога не съм си представила, че ще се случи да работя с деца, а още по - малко да пиша за тях. Създаване на приказки и текстове за деца само по себе си е приказно преживяване, откъсване от настоящето и...

Да планираме мечти с любов

Да планираме мечти с любов

Препоръчано от Ася Стефанова Много хора го смятат за излишно, но планерите са незаменима част от моето ежедневие. Помагат ми да съм по-организирана, по-целенасочена и по-мотивирана. И сега ще ви представя планерите, които използвам, за да организирам времето си, а ако...

Прабаба ми се казва Надежда

Прабаба ми се казва Надежда

Разказ: Росен Карамфилов Фотография: Росен Савков Моята прабаба е безсмъртна. Нищо, че от известно време е на небето. Навярно ме гледа отгоре и се усмихва. От бебе ме закриляше. От дете ме изслушваше. Бдеше над креватчето ми като орлица и ми помагаше да порасна. Тя ме...

Дневниците на живота ни – отвъд черното и бялото…

Дневниците на живота ни – отвъд черното и бялото…

Текст: Кристина Митева „Имаше такива дни, в които исках да издърпам времето назад и да стана отново млад и незнаещ.” Днес искам да ви разкажа за една специална книга - "Дневниците", на Радослав Гизгинджиев. Тя не е развлекателно четиво. Тя е поезия от най-висш...

„12 фантастични разказа с неочакван край“ и няколко въпроса 

Текст: Симона Стефанова
Разкази с неочакван край е най – неочакваното нещо, което можех да си представя да ми се случи.
В момент на пълна промяна и неочаквани събития и ситуации в живота, когато неочакваното вече е най – често срещано в ежедневието ни, разкази с неочакван край са още едно проявление на това, което се случва. Много говорим за сигурността и познатото, в които се чувстваме като в капан и защо е така. Търсим отговорите, четем, сравняваме информацията. Но разкази, които ни изненадват, още веднъж могат да бъдат използвани за адаптация.
Новото е, че са фантастични.
Самата фантастика принципно е неочаквана сама по себе си. Имена, заглавия и сюжети – всичко, всяка една дума е непосредствено породена от въображението и описва измислица, надхвърляща реалния свят.
Тук не е непознато, то е напълно измислено. А дали идва в съзнанието или се самосъздава можем да гадаем. Непознатото е там някъде. Ако открехнем вратата, тя ще проскърца и ние можем да влезем през нея. Фантастичното въобще не съществува, създава го автора.
Фантастиката може да е и една приказка.
И тъй като възрастните рано или късно се завръщаме към приказките от своето детство, било като ги четем на децата си, било от собствена нагласа, фантастичните разкази биха могли да бъдат едно предизвикателство. Тези, разкази, които са събрани в този сборник обаче, въобще не могат да се определят като приказка. Те загатват точно обратното – възможната действителност.
Книгата пристигна при мен няколко дни след като беше излязла на книжния пазар. Дата на издаване е 01.09.2020 г., Издателство „Фабрика за книги“.
На 15.09. авторите са написали във фейсбук страницата си https://www.facebook.com/12fictionstories, че вече може да откриете книгата в книжарниците.
..
Авторите са Делян Недев и Стоян Новаков и всеки от тях е написал всеки следващ разказ. Сборникът започва с разказът „Тиймбилдинг“ на Делян Недев и продължава с „Йо“ на Стоян Новаков. И всеки следващ е все по – неочакван.
Освен, че са неочаквани, 12 – те разказа са тежки, дръзки, а героите с фатални съдби.
След като прочетох първият размишлявах дълго. Видях светът около мен по друг начин, оцених времето, в което сме сега, ценностите и хуманизма на човека.
Има моменти от разказите, които за мен преобръщат сюжета, повдигат адреналина и ако споделя с някой, който ги е чел, мисля, че ще говоря именно за теза моменти.
Ще споделя цитати от сюжетите, които след като прочитах края на всеки разказ, изникваха отново в съзнанието ми.
Бях впечатлена от  възклицанието на комендантът от разказът „Тиймбилдинг“ – „Хо – Хо – Хо“, което тук ми прозвуча зловещо.
“ – А ти – ти какво искаш?
Мълчание.
– Как ти е името?
Мълчание. Унтерщурмфюрерът го удари.
– Отговаряй!
– Росен – каза тогава лагеристът.
– Е, Росене – поглади коремчето си комендантът. Ти какво ще си пожелаеш за Коледа?
Пак мълчание. Унтерщурмфюрерът го удари отново.
– Искам…
– Да?
– Нищо не искам.
– Не може нищо – благо каза комендантът. – Коледа е.
– Коледа е, но утре ще умра.
– Не е важно колко живееш, а как – поучително размаха пръст комендантът. – Кажи сега какво искаш.
Тогава лагеристът се наведе и прошепна нещо в ухото му.“
Желанията ни за Коледа понякога могат много трудно да бъдат назовани от нас самите. Когато можем да си пожелаем нещо, винаги можем да пропуснем истинското си желание. Изборите ни са трудни и понякога няма смисъл да ги правим. Желанията и мечтите ни могат да нямат никакво значение. Животът, такъв какъвто е, е наш, докато вдишваме.
Всеки от разказите е повод за осмисляне. На нас самите, на света, който сме създали, на това, което ще създадем, в бъдеще и какво ни носи то. Фантастиката винаги я свързваме с бъдещето, но в крайна сметка, тези разкази са и фантастично минало. Технологиите са това, което ни интересува, блазни, привлича.
До къде е човешкото и къде започва не човешкото в нас? Това е въпрос, който да си зададем. Какво ни прави човешки същества?
Желаем ли неочакваното? Готови ли сме за него?
„Юхи стигна командната зала и му се наложи да спре записа, за да се лигитимира за пореден път, преди да влезе в помещението, откъдето се управляваха сърварите. Те поддържаха „сапунения мехур“, както го определи онзи либерал от подкаста. Каквото и да говореха, накрая винаги стигаха до темата за зануляването и я размятаха като някакво плашило. Все едно им се беше налагали някога да го правят, та трябваше да го тикат в лицата на всички всеки път, когато им се отдадеше възможност. Разбира се, радваше се, че не е срещал свой двойник, нито пък му се е налагало да занулява, но вътрешно беше убеден, че ще премине лесно през това дребно изпитание. В крайна сметка, всички трябва да направят „жертва“ в името на Единната Времева линия.“
Всеки един разказ поставя въпроси. Тези въпроси имат отговори дълбоко вътре в нас. В някои случаи, ако последваме отговора, можем да променим нещата. Но, ако отговорите останат скрити вътре в нас, всичко ще се случва въпреки нас.
„Въздухът в апартамента натежа. Когато танцът свърши, Иван попита:
– Ти можеш и повече, нали?
Модел Х – 145 засия.
– Аз съм програмирана за Вашето забавление.
Леко залитайки, Иван кимна.
– Да, програмирана си. Ти не си истинска.
В отговор получи усмивка № 11.“
Четенето на този сборник за мен беше преживяване. Едно пътуване, с което надникнах във фантастичното, такова каквото не бих желала да създадем като наше човешко бъдеще. Но без фаталните съдби не бихме могли да се замислим накъде отиваме и какво точно искаме да създадем за утрешния ден.
Ако мога с едно изречение да споделя – това са и 12 фатални, в определени случаи, мигновени момента от живота на всеки един от фантастичните образи, които определят съдбата им.
Тази книга се появява в най – подходящото за нея време. На границата между „две времеви линии“, които повечето от нас усещат, че прекрачваме. Тя ни превежда в бъдещето и ни връща в миналото, за да се замислим, според мен, и да направим избори в настоящето. Защото фантастиката може да се превърне в реалност.
Най – неочакваното беше, че след края на книгата, започнах да чета разказите отново.

 

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

Текст: Симона Стефанова Много често започнах да се разхождам сама в парка. Сама си стоя и у дома. Затова заглавието и книгата си дойдоха при мен. Нямам отговор защо ходя сама, не е необходим анализ или препоръки, то просто е така. Заглавието ме провокира и реших да...

„Отсъствия” – в храма на Любовта

„Отсъствия” – в храма на Любовта

Текст: Кристина Митева Обичате ли поезията? Поезията, чиято главна тема е Любовта? Ако отговорът е положителен – намерете тази книга и я прочетете! Дори да не обичате поезия – пак я потърсете и я прочетете, стига да ви вълнува темата за любовта като център на...

За плетените кукли и още нещо. Интервю с Вярка Манолова

За плетените кукли и още нещо. Интервю с Вярка Манолова

Текст и интервю: Симона Стефанова Докато търсех творци на ръчно изработени изделия за още неизградения онлайн магазин asbooks.bg, се срещнах с Вярка Манолова, създател на "Верамано плетенки" - https://www.facebook.com/veramanocrochet. В началото беше невъзможно да...

Към безкрая заедно с Кристина Митева

Към безкрая заедно с Кристина Митева

Текст: Симона Стефанова Какво е безкрая? Един стремеж, вибрация, енергия, която търсим извън ежедневието, извън земните страсти, над стъпките, които правим, над въздуха и облаците. Някъде, някога. Безкрая, може би е любов, състояние на неповторимост и променливост....

„Да заслужим мечтите си“. Разговор с Диана Сергиева

„Да заслужим мечтите си“. Разговор с Диана Сергиева

Текст и интервю: Симона Стефанова Фотографии: Кирил Станоев Ние случваме мечтите си. Те се зараждат в нас, израстват, развиват се, разширяват се, понякога ги отхвърляме, но силата им е по - голяма от всичко останало. Това зависи от нас. "Sidhharta Handmade" -...

Изящна комуникация с Радосвета Гюлева

Изящна комуникация с Радосвета Гюлева

Интервю: Симона Стефанова Думите са мощен инструмент, силата на словото е несравнима. И когато думите са съчетани и мисълта е сътворила едно енергийно слово, тогава можем да се вслушваме и да усетим ефекта. Заглавието на книгата "Изящна комуникация, Иван и Радосвета...

Приказката „Патилата на Слончето“ – за деца и възрастни

Приказката „Патилата на Слончето“ – за деца и възрастни

Текст: Симона Стефанова Да пишеш за деца е предизвикателство. Никога не съм си представила, че ще се случи да работя с деца, а още по - малко да пиша за тях. Създаване на приказки и текстове за деца само по себе си е приказно преживяване, откъсване от настоящето и...

Да планираме мечти с любов

Да планираме мечти с любов

Препоръчано от Ася Стефанова Много хора го смятат за излишно, но планерите са незаменима част от моето ежедневие. Помагат ми да съм по-организирана, по-целенасочена и по-мотивирана. И сега ще ви представя планерите, които използвам, за да организирам времето си, а ако...

Прабаба ми се казва Надежда

Прабаба ми се казва Надежда

Разказ: Росен Карамфилов Фотография: Росен Савков Моята прабаба е безсмъртна. Нищо, че от известно време е на небето. Навярно ме гледа отгоре и се усмихва. От бебе ме закриляше. От дете ме изслушваше. Бдеше над креватчето ми като орлица и ми помагаше да порасна. Тя ме...

Дневниците на живота ни – отвъд черното и бялото…

Дневниците на живота ни – отвъд черното и бялото…

Текст: Кристина Митева „Имаше такива дни, в които исках да издърпам времето назад и да стана отново млад и незнаещ.” Днес искам да ви разкажа за една специална книга - "Дневниците", на Радослав Гизгинджиев. Тя не е развлекателно четиво. Тя е поезия от най-висш...

Enable Notifications.    Ok No thanks