Рене-Мари Тодорова с криле от светлина

Рене-Мари Тодорова с криле от светлина

Текст: Симона Стефанова Някъде в пространството, между две или три вдишвания и няколко дълбоки издишвания, някой пише стихове. Пише, защото е в синхрон с вибрациите на Вселената, на това което се случва отвън, но най - вече вътре в душата. Пише за себе си, но докосва...

„Детство“

„Детство“

Разказ от Росен Карамфилов Изображение: скулптура Кольо Карамфилов Изправен съм на една проходилка и правя ситни крачки. Левия ми крак се влачи като мокър парцал подире ми. Моята прабаба Надежда върви отзад. Оставили са я да ме пази. Императрицата! На осемдесет и...

„Приказка за един гений“

„Приказка за един гений“

Разказ от Росен Карамфилов (трета награда – „Рашко Сугарев 2019) Художник на картината: Кольо Карамфилов Имало едно време един гений. Той бил плод на цветна бременност. Майка му нямала и най-малка представа, че го износва, не забелязала прогресивно нарастващия си...

„Белег“

„Белег“

Разказ от Росен Карамфилов (първа награда – „Душата на един извор” 2018) Художник на картината: Кольо Карамфилов Откакто се помня имам само душа. Така се родих – без тяло. Или по-точно – с тяло, неспособно да износи големината на духа ми. Лекарите твърдят, че никога...

Разговор за любовта с Нели Стефанова

Разговор за любовта с Нели Стефанова

Текст и интервю: Симона Стефанова Еротиката е слабо засягана тема в българската литература. Народопсихология, нагласа, търсене, това са факторите за мен. Но най - важният фактор за тази тема е смелостта на автора. Защото еротиката съществува и писането за нея е част...

От хоби в творчески бизнес. Разговор със Снежана Мицева

От хоби в творчески бизнес. Разговор със Снежана Мицева

Текст: Симона Стефанова Една тема, която си прокрадва път в нашата дейност и хората, които срещаме и с които работим, е как да превърнем хобито си в наше основно занимание и да го развием в бизнес. Това може да се определи като смелост в днешните времена, но в...

Цветна еуфория с Мария Митева

Цветна еуфория с Мария Митева

Интервю: Симона Стефанова Фотографии: Кристина Мавродиева Багажът, който носим не трябва да ни тежи. Той е малкото, което ни е нужно и би следвало да ни украси. Лекота, любов и красота открих в чантите на "EMVy MyBag" - https://emvymybag.com/. Уникални и доста...

„Маската“ на Триумфалната арка

„Маската“ на Триумфалната арка

Текст: Симона Стефанова Какво си представял и какво мечтаел да изрази художникът авангардист, от български произход, Кристо Явашев, с опаковане на Триумфалната арка : "Ще бъде като жив обект, който ще се движи с вятъра и ще отразява светлината. С тези движещите се...

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

Текст: Симона Стефанова Много често започнах да се разхождам сама в парка. Сама си стоя и у дома. Затова заглавието и книгата си дойдоха при мен. Нямам отговор защо ходя сама, не е необходим анализ или препоръки, то просто е така. Заглавието ме провокира и реших да...

„Отсъствия” – в храма на Любовта

„Отсъствия” – в храма на Любовта

Текст: Кристина Митева Обичате ли поезията? Поезията, чиято главна тема е Любовта? Ако отговорът е положителен – намерете тази книга и я прочетете! Дори да не обичате поезия – пак я потърсете и я прочетете, стига да ви вълнува темата за любовта като център на...

Прабаба ми се казва Надежда

Разказ: Росен Карамфилов

Фотография: Росен Савков

Моята прабаба е безсмъртна. Нищо, че от известно време е на небето. Навярно ме гледа отгоре и се усмихва. От бебе ме закриляше. От дете ме изслушваше. Бдеше над креватчето ми като орлица и ми помагаше да порасна. Тя ме научи да пиша и да чета. Тя запали искрата в духа, който съм. Тя. Прабаба ми Надежда. Висока точно метър трийсет и осем. Преживяла точно деветдесет и четири зими. От седемдесет и петата зима нататък, повтаряше все едно и също:
– Чакам я.
Нея. Гостенката. Така наричаше бабинка смъртта. Смъртта обаче все подминаваше моята прабаба Надежда, все някой я измъкваше от капаните на свършека, все някой я свестяваше след припадъците. Веднъж дядо ми, нейният едничък син, я бе открил рухнала на пода в нашата къща. В уплаха си, той започнал да я разтриса и да крещи:
– Дишай, майко!!! Дишай, майко!!! Дишай!!!
Старата изведнъж си поела дъх, отворила очи, поогледала се и рекла с възмущение:
– Чувам те, бе! Стига си вика́л!
Дядо бил стъписан. Едва не получил инфаркт от притеснение. Но прабаба ми още след четвърт час била кукуряк. Така ми разказа той самия. Тогава бях пети клас и трябваше да ме вземе след училище. Човечецът целият беше прежълтял.
Заварихме баба вкъщи, настанена удобно на креслото си. Гледаше „Блясък”, гръцкия сериал, пийваше чайче и хапваше бисквитки. Втурнах се моментално да я разпитвам как е, а тя само махна с костеливата си ръка, която трепереше, ала не изпускаше никога и ми отвърна:
– Па, добре съм бе, бабе! Мани го дедо ти!
Предложихме ѝ да извикаме лекар да я прегледа. Тя се поразсмя малко, погали си брадичката и отсече:
– Не щем!
Същинска императрица!

***

През идните години припаданията зачестиха. Било от кръвното. Било от възрастта. Било от не знам си какво. Не ме интересуваха причините. Сам виждах с очите си как тя – снежнобелият еделвайс – вехнеше. Започна да забравя имената ни. Започна да забравя кои сме. Помнеше само Краска – дъщеря ѝ, която посвети цялата си грижа на нея. От – до. Бабинка изпадаше в паника от подсъзнателната идея Краска да отиде до магазина…
– Викнете, Краска! – чуваше се от малката ѝ стаичка.
Краска бе пред нея, но тя не я виждаше.
След туй почна да ме бърка с покойния ми баща. Рисувал съм бил чудесни картини, дано съм бил имал голям успех с изложбите, трябвало да ида при нея с момиченцето. Такива ми ти фантасмагории разправяше бабинка. „Момиченцето” беше бившата ми приятелка. Не дръзнах да ги запозная, защото бях наясно, че до няколко месеца между нас ще е свършено. Пожелах да не я разочаровам. Тя – както и очаквах – после забрави за момиченцето…

***

Настъпи сетната ѝ зима. Баба вече не можеше да говори. Думите я бяха напуснали, а мозъка ѝ бе отказал да функционира. Клетките ѝ бяха измрели, а слабостта бе изсмукала от нея живината. Тя бе вече само кожа и кости. Едно едва доловимо дихание. Нашите ме умоляваха да ида да я видя, но аз отказвах. Това щеше да ме разсипе.
Прощавай, бабинко…! Исках да те запомня вовеки жива. Каквато си и сега. Нищо, че от известно време си на небето.

***

Април. Месецът на нейното отлитане.
Мозъкът отказва да запомни с точност датата.
Нощеска ми се присъни. С гласът си.
Нямаше образ. Екранът бе черен.
Тя само повтаряше, че ме обича.
Моята прабаба Надежда…

Рене-Мари Тодорова с криле от светлина

Рене-Мари Тодорова с криле от светлина

Текст: Симона Стефанова Някъде в пространството, между две или три вдишвания и няколко дълбоки издишвания, някой пише стихове. Пише, защото е в синхрон с вибрациите на Вселената, на това което се случва отвън, но най - вече вътре в душата. Пише за себе си, но докосва...

„Детство“

„Детство“

Разказ от Росен Карамфилов Изображение: скулптура Кольо Карамфилов Изправен съм на една проходилка и правя ситни крачки. Левия ми крак се влачи като мокър парцал подире ми. Моята прабаба Надежда върви отзад. Оставили са я да ме пази. Императрицата! На осемдесет и...

„Приказка за един гений“

„Приказка за един гений“

Разказ от Росен Карамфилов (трета награда – „Рашко Сугарев 2019) Художник на картината: Кольо Карамфилов Имало едно време един гений. Той бил плод на цветна бременност. Майка му нямала и най-малка представа, че го износва, не забелязала прогресивно нарастващия си...

„Белег“

„Белег“

Разказ от Росен Карамфилов (първа награда – „Душата на един извор” 2018) Художник на картината: Кольо Карамфилов Откакто се помня имам само душа. Така се родих – без тяло. Или по-точно – с тяло, неспособно да износи големината на духа ми. Лекарите твърдят, че никога...

Разговор за любовта с Нели Стефанова

Разговор за любовта с Нели Стефанова

Текст и интервю: Симона Стефанова Еротиката е слабо засягана тема в българската литература. Народопсихология, нагласа, търсене, това са факторите за мен. Но най - важният фактор за тази тема е смелостта на автора. Защото еротиката съществува и писането за нея е част...

От хоби в творчески бизнес. Разговор със Снежана Мицева

От хоби в творчески бизнес. Разговор със Снежана Мицева

Текст: Симона Стефанова Една тема, която си прокрадва път в нашата дейност и хората, които срещаме и с които работим, е как да превърнем хобито си в наше основно занимание и да го развием в бизнес. Това може да се определи като смелост в днешните времена, но в...

Цветна еуфория с Мария Митева

Цветна еуфория с Мария Митева

Интервю: Симона Стефанова Фотографии: Кристина Мавродиева Багажът, който носим не трябва да ни тежи. Той е малкото, което ни е нужно и би следвало да ни украси. Лекота, любов и красота открих в чантите на "EMVy MyBag" - https://emvymybag.com/. Уникални и доста...

„Маската“ на Триумфалната арка

„Маската“ на Триумфалната арка

Текст: Симона Стефанова Какво си представял и какво мечтаел да изрази художникът авангардист, от български произход, Кристо Явашев, с опаковане на Триумфалната арка : "Ще бъде като жив обект, който ще се движи с вятъра и ще отразява светлината. С тези движещите се...

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

Текст: Симона Стефанова Много често започнах да се разхождам сама в парка. Сама си стоя и у дома. Затова заглавието и книгата си дойдоха при мен. Нямам отговор защо ходя сама, не е необходим анализ или препоръки, то просто е така. Заглавието ме провокира и реших да...

„Отсъствия” – в храма на Любовта

„Отсъствия” – в храма на Любовта

Текст: Кристина Митева Обичате ли поезията? Поезията, чиято главна тема е Любовта? Ако отговорът е положителен – намерете тази книга и я прочетете! Дори да не обичате поезия – пак я потърсете и я прочетете, стига да ви вълнува темата за любовта като център на...