Към безкрая заедно с Кристина Митева

Текст: Симона Стефанова

Какво е безкрая? Един стремеж, вибрация, енергия, която търсим извън ежедневието, извън земните страсти, над стъпките, които правим, над въздуха и облаците. Някъде, някога. Безкрая, може би е любов, състояние на неповторимост и променливост. Безкрая може би е вътре в нас. Точно тук, точно сега.
Една вечер, късно Кристина Митева сподели на личната си фейсбук страница – https://www.facebook.com/kristina.oneofus, разсъжденията си за книгите и четенето. Докато четях думите й, си представих купчината книги на нощното ми шкафче. Някои започнати, за някои нямах търпение, други ме привличаха с любопитство. Може би това ми повлия да си изтегля една. Зад всяка от подредените като кула книги имах различно намерение, идея, за четене, за препрочитане или за писане върху тях. Тази вечер взех, без да мисля, книгата:  Любовта е първата стъпка към безкрая с автор Кристина Митева, издателство „Либра Скорп“, 2020 г. Отворих и попаднах на скритото сърчице, нарисувано от детска ръка, от вътрешната страна на корицата.

Още в предговора книгата ме грабна с нещо много силно. Кристина Митева го е нарекла един полезен съвет, но според мен той се превръща в мотото на книгата, на смисъла в живота ни, на т. нар. силен дух:

„… И в тази връзка бих искала да ви дам един полезен съвет (от личния ми опит роден, и не само от моя, разбира се) – добавете в живота си арт – терапия, в случай че още не сте. Или иначе казано –  лечението с творчество. Чуждо и свое… Рисувайте, пейте, танцувайте, пишете, мечтайте, украсявайте – домовете, сърцата си, околната среда…Мислете за смисъла. Не спирайте да търсите и откривате нови хоризонти пред себе си …“

Тук има много теми, разсъждения, преживявания и срещи.

Тази книга засяга много въпроси, търси отговори, намира пътища към тях. Темите са част от живота, от невидимото около нас, част от наши състояния и емоции. Пресъздадени са в есета, разкази и стихове. Поетични текстове с „пеперудени криле“.

Кристина Митева засяга темата за депресията. За състояние, което според някои е наша слабост, но всъщност е сила и съпротива към света, който не ни резонира. И ако преодолеем тази съпротива можем да изберем два пътя: на любовта и на примирението.

„… Това е като да имаш бомба във вътрешния си храм и да не знаеш кога ще избухне. Това е като да нямаш врагове, освен един – единствен – себе си..“

Когато моя път се усука и бях сама, въпреки че имах розови очила и не го бях осъзнала дълго време, нещо отново ме накара да взема книгата в ръце и да зачета. Беше преди изгрев, към 5.00 ч. и зачетох на нощната лампа. Нещо ме подтикваше да търся отговор в тази книга. Зачетох се, успокоих се и заспах. Но след това от мислите ми не излизаше есето: „След като пострада, татко започна да се усмихва“. Ние си избираме самотата и имаме право на нея. Никой не може да ни забрани да бъдем самотни, дори когато имаме семейство, деца. Каквото и да обясним на тях, те няма да ни разберат, защото имат своята самота. Но някои хора, тъй като не я понасят, я задълбават още повече.

…

„Най – важната среща в живота на нашата душа е срещата й с Бога“.

Силно ме трогнаха темите за личната ни сила, за вярата ни в себе си и за срещата ни с Бог, вплетени в есетата и фрагментите в първата част на книгата, която аз лично за себе си открих и „отделих“ за препрочитане: 

„… Човек може да възкръсва, дори всичко преди да го е водело към гибел… Нищо няма значение, освен чистотата или пречистването. Те правят човек (отново) силен. Автентичен. Няма нужда от намеса, от етикети, от нищо… Когато душата е с човека (си) …“

Търсене на отговори. На едно фино, дълбоко ниво, с което се опитва да намери повече от обикновеното. Кристина Митева ги намира чрез преживяното във всяка една ситуация на живота, чрез замислянето й над всеки лъч светлина, който преминава през нея, чрез нуждите на душата й.

…

Скоро отговорих за себе си, че най – силно, най – дълбоко и завинаги, ми е повлиявала поезията. Плакала съм, със сълзи, изненадвала съм се, нахлували са размисли в мен, опознавала съм нещо ново и различно, чрез поезията. Онези думи, заплетени в рими и музика. Обичам поезията. В нея отеква любовта. Така и ми повлия, чрез поетичното си звучене, но и чрез нещо силно в нея, нещо дълбоко от вътре, от душата на автора.
Затова и тази книга ме поведе към безкрая, преминавайки през живота.

“ …

Сърцето ми отмерва времето,

очаквайки сбъдването на мечтите ни.

Очаквайки времето, когато

истински щастливи ще бъдат дните ни.

И любовта ще бъде възнаградена пребогато…

И ако се случи така,

че сърцето ми спре преди това,

поне ще знам, че през живота,

отреден ми на тази земя,

сърцето ми е отмервало не времето,

а Вечността…

Не времето, а Любовта.“

Кристина Митева споделя своите мисли през призмата на своите усещания. Няма дума, която не е изпитана от сърцето.

Книгата е за всичко и за всички. За емоциите ни, за състоянията ни, за любовта ни, за нейната липса. И най – важното, тя е задълбочено мислене за живота, за смисъла и за надеждата. Тя дава надежда.

„Дори и никой друг да не вярва – ти вярвай в Доброто, което носиш в себе си!“

Интервю с Кристина Митева може да прочетете тук: „Творчеството ни спасява“

Книгите на Кристина Митева в онлайн книжарница AS Books:

1. „Слънчогледите се прераждат в слънца“
2. „Един от нас споделя“
3. „Любовта е първата стъпка към безкрая“