„Гладът – приятел и лекарство“

„Гладът – приятел и лекарство“

Текст: Симона Стефанова "Здравето и щастието заслужава този, който умее да се бори за тях." Лидия Ковачева Няколко пъти в живота си се връщам към тази книга. Или ми се налага да я потърся за да прочета отново нещо важно или тя изскача на полицата за книги и сякаш ми...

Как да управляваме емоциите си със Светла Трифонова

Как да управляваме емоциите си със Светла Трифонова

Текст и интервю Симона Стефанова Виртуалното пространство преплита срещите между хората по начин по който изкуствения интелект намери за добре. Тъй като социалните мрежи ни свързват, може би в някои случаи това не е случайно в днешните дни. Така се запознах, виртуално...

„Отговорът си ти“, Майкъл Тамура

„Отговорът си ти“, Майкъл Тамура

Текст: Симона Стефанова Обичам да препрочитам заглавието на тази книга поставена в библиотеката между другите, както си стоя на дивана през деня. Така тя винаги ми дава отговор. Напомнящо всекидневно и успокояващо ми изглежда. "Отговорът си ти" е книга, която след...

„Бьорнстад“ от Фредрик Бакман и всички ние

„Бьорнстад“ от Фредрик Бакман и всички ние

Текст: Ася Стефанова Книгата е безмилостна, ясна и точна. Без излишни обяснения. Победата, спорта, семейството, изнасилването, изкривеното ни общество, мръсната политика, желанието за власт, парите, хомосексуалистите - всичко, което представлява и не представлява...

Димана Йорданова, която влиза в обувките на едни и излиза през носа на други

Димана Йорданова, която влиза в обувките на едни и излиза през носа на други

Текст и интервю: Росен Карамфилов „Димана Йорданова е равно на Ейми Уайнхаус” Елин Рахнев написа тези думи на гърба на „По гръбнака”. Не бих могъл да го кажа по-добре от него, затова няма и да опитвам. Ще ми се да добавя само няколко мои наблюдения за Димана. Тя е...

Приказна кауза (Няколко приказки за една кауза)

Приказна кауза (Няколко приказки за една кауза)

Днес ще ви разкажем за едни приказки, които се написаха сами, а авторката просто ги подреди в книга, както твърди тя. Мариана Халкалиева е автор на "Истинските преживявания на мравката Бери" – детски позитивни приказки, които подсъзнателно възпитават детето и показват...

Николай Владимиров и любовта, която остава извън редовете

Николай Владимиров и любовта, която остава извън редовете

Текст и интервю: Росен Карамфилов Николай Владимиров е един от онези поети, които имаш нужда да четеш всяка сутрин. Със събуждането. Преди, по време на и след кафето. Майстор на любовната лирика, където любовта не е просто химера и мечта, а реалност, която ако се...

Решението на Яворов

Решението на Яворов

Разказ от Росен Карамфилов Фото: Юлия Мартинова - Георгиева Замислих се за Яворов. За неговата злочеста и величествена трагедия. Да бъде между две жени. Да се разпне помежду им като грешник. Да люби и двете. Всяка – по своему. Първата – фатално – като онзи куршум....

Недялко Славов и словото като спасение

Недялко Славов и словото като спасение

Текст и интервю: Росен Карамфилов Когато си помисля за творчеството на Недялко Славов една конкретна дума изплува в съзнанието ми. Думата Бог. Най-важната дума и най-съществена тема, за която си струва човек да пише. Това творчество е плод на един сетивен ум, който...

Михаела Петрова за писателите и писането

Михаела Петрова за писателите и писането

Сигурно всеки писател има своя отговор на въпроса защо въобще е започнал да пише. Избрах думите на Уилям Бъроуз, защото истината е, че всичко започва от въображението. То е онова, което разказва нашите собствени истории, дори когато не ги записваме.

"Твоят призрак" и Ива Викторова

„Твоят призрак“ и Ива Викторова

Текст и интервю: Симона Стефанова

Хрумна ми мисълта и изпитах усещането, докато един ден се разхождах по софийските улици, че всеки носи със себе си, около себе си или над себе си, още едно създание, като спътник. То може да е ангел или любопитен всезнайко, или мрак с тъга. Носим го с аурата си. Това се случи след срещата ми с Ива Викторова, автор на книгата „Твоят призрак“.
Нейният спътник обаче беше светлина.

Разговорът ни започна още тогава и продължи онлайн след време.

Книгата „Твоят призрак“ излезе на книжният пазар през месец октомври под редакцията на Росен Карамфилов.

Специално за мен, впоследствие, получих книгата с автограф. Тя е различна и странна.
Зачетох встъпителните думи. И спрях. Обхвана ме страх, но не онзи неприятния, а страх от хубавото. Знаех, усетих, че ако продължа в този момент на избор, в който се намирам, ще изтръпна. Защото колебанието да се върнеш назад е голямо. Думите в книгата те карат да излезеш цял и истински. Да продължиш. Ако си готов.
Всяка следваща страница беше точно това – свличане на една завеса, казване на много скрити истини, които са ни превърнали в призраци. А собствения ни живот – в трудна и красива тайна. Какво ни остава – всеки сам решава, но както казва Ива Викторова: „Накрая съдбата те принуждава да захвърлиш всичко и да излезеш навън“.

„Случвало ли ти се е да бъдеш сам сред тълпата?

Да минаваш покрай случайни непознати,

да чуваш шума на движението,

да опитваш да заглушиш всяка мисъл,

но да не можеш.“

Четенето ми продължи по същия начин – спиране, осмисляне и преглъщане.

Книгата е откровение в състояние на любов, осъзнаване на тази любов и нейното надрастване.

Докато четях, един въпрос ехтеше в дълбочината и си прокрадваше път до края на книгата: „Кой е твоя призрак?“ – моят и на всички нас.

„Ръцете ми се протегнаха към теб,

но не бе останало нищо,

само едно тихо, глухо пространство,

сякаш никога необитаемо.

 

Все едно не бяхме до вчера аз и ти

и кожата ми не издишаше по теб.“

Кога сме призраци в собствения си живот и кога в чужд живот?

Книгата ме е преживяла мен. Дори хапчето ми за главоболие е изпито. Да си се чувствал призрак и да се прочетеш е странно.

Няколко въпроса се появиха в главата ми след срещата и след като прочетох „Твоят призрак“, на които Ива Викторова отговори. След това се появиха и други, което ми даде свобода, защото общуването с Ива Викторова е точно това – свобода. С голямо желание ще ги споделя тук:

Кой е твоят призрак? 

Това е образът в огледалото, с който се срещам всеки ден. Моето собствено Аз, което е добре съхранено и защитено от външния свят. Ако има едно нещо, с което се гордея така много, това е чувството ми за самосъхранение.

Любовта може ли да бъде призрачна и кога?

Изначално всеки влюбен човек вярва в любовта и нейната откритост и чистота, която след време осъзнава, че не от всеки може да получи в тази форма. Любовта се трансформира в призрачна, когато двама човека се разминат ментално и вече не се покриват и достигат един друг – тогава започва и голямата въртележка и търсене. Опитваш да протегнеш ръка, но няма кой да я хване отсреща.

Как се появи книгата „Твоят призрак“, идеята за нея и какво точно я създаде? Разкажи ни повече за стихосбирката. 

Книгата е моята лична проекция и разбиране за любовта и отношенията в този съвременен свят. Написах я преди две години, когато имах силна нужда да изкрещя и покажа на обществото на къде точно тръгват нещата, а именно хората се превръщат в едни ходещи призраци, без да имат капка съвест, отговорност или уважение към човека до себе си.

Приехме, без да искаме, западния модел на „Ако не става, продължаваме нататък”, нещо което ми липсва в сегашните отношения, именно работата върху тях и общото израстване.

В „Твоят призрак” има две истории – съвременната история на повърхността, която е пълна с обрати и е една въртележка от емоции- лично преживяна от мен. И една скрита история, която прави паралел между любовта от миналото и тази от сега. В нея аз съм вложила вдъхновението си от историята на Люся и Вася, които са може би най-разказваната история от Чернобилската катастрофа.

Кога започна да пишеш стихове? С какво ти помага писането?

Започнах опитите си с поезията на 16-17 годишна възраст, като тогава имах силна нужда да изписвам своите импулсивни настроения, които ме заливаха от всякъде. Винаги съм била човек, който има нужда да изпише своите мисли и за мен това беше единствен отдушник. Външно давам признак на много спокоен и уравновесен човек, но като всяко същество в мен има и скрита емоционалност, която все някак трябва да бъде освободена.

Какво е творчество за теб? Какво дава творчество на човека?

Творческият процес, според моите разбирания, се равнява на свобода. Всеки човек притежава свободност и може да развие своя творчески потенциал в различни направления, стига да притежава воля, смелост и търпение.

Този процес може да даде много на един човек, започвайки от себеоткриване, опознаване, намиране на своето призвание и място в обществото. Човек сам определя границите и възможностите си, защото всичко е променливо до момента, в който не прояви желание за повече.

Нужна ли е повече смелост за да творим?

Спокойно мога да кажа, че това е най-важния елемент от целия процес. Реално нашия живот е съвкупност от случващо се и понякога за да изживеем още трябва да проявим малко смелост и да завъртим сами колелото. Хората са казали, направи първата крачка, за да отвориш вратата и да позволиш на новото да влезе в живота ти. Без действие от наша страна, никой Вселенски закон не може да ни подтикне към промяна.

Какво четеш? 

Руска литуратура. 🙂
За никой не е изненада – Сергей Есенин ми е сред големите фаворити.
Жанрово, освен поезия, обичам да чета фентъзи, трилър, приключенски тематики като тези на Дан Браун, Джеймс Ролинс и други.

За какво мечтаеш?

Аз не съм особено голям мечтател, повече съм човек на целите, правилното планиране и поставяне на кратки срокове за изпълнение. Предпочитам да съм водена от разумни представи за моите възможности и да ги развивам в сферите, в които съм започнала вече.

Какво е свободата за теб?

Това е много абстрактно усещане на фона на случващото се в днешно време, когато имаме свободата да си стоим във вкъщи. Въпреки това е въпрос на усещане и дори когато си затворен можеш да развихриш съзнанието си и да успееш да превърнеш този момент в печеливш за теб самия – повече работа върху себе си, обстойна почивка на ума и тялото, храна за душата с повече време за четене.

Как се чувстваш след издаването на първата си книга? Какво е усещането ти за този дебют?

Чувствам се добре, защото Росен Карамфилов, като мой редактор, много ми помогна да запазя спокойствие и самообладание. Той беше до мен във всеки един процес по книгоиздаването, и тази опора определено се усещаше и беше нужна.

Радвам се, че добих смелост да публикувам всички мои чувства – това ме освободи и в момента чувствам една лекота. Вече съм готова да прехвърля страницата и да продължа живота си върху ново платно, като се надявам отново да доведе до нещо творчески красиво.

„Гладът – приятел и лекарство“

„Гладът – приятел и лекарство“

Текст: Симона Стефанова "Здравето и щастието заслужава този, който умее да се бори за тях." Лидия Ковачева Няколко пъти в живота си се връщам към тази книга. Или ми се налага да я потърся за да прочета отново нещо важно или тя изскача на полицата за книги и сякаш ми...

Как да управляваме емоциите си със Светла Трифонова

Как да управляваме емоциите си със Светла Трифонова

Текст и интервю Симона Стефанова Виртуалното пространство преплита срещите между хората по начин по който изкуствения интелект намери за добре. Тъй като социалните мрежи ни свързват, може би в някои случаи това не е случайно в днешните дни. Така се запознах, виртуално...

„Отговорът си ти“, Майкъл Тамура

„Отговорът си ти“, Майкъл Тамура

Текст: Симона Стефанова Обичам да препрочитам заглавието на тази книга поставена в библиотеката между другите, както си стоя на дивана през деня. Така тя винаги ми дава отговор. Напомнящо всекидневно и успокояващо ми изглежда. "Отговорът си ти" е книга, която след...

„Бьорнстад“ от Фредрик Бакман и всички ние

„Бьорнстад“ от Фредрик Бакман и всички ние

Текст: Ася Стефанова Книгата е безмилостна, ясна и точна. Без излишни обяснения. Победата, спорта, семейството, изнасилването, изкривеното ни общество, мръсната политика, желанието за власт, парите, хомосексуалистите - всичко, което представлява и не представлява...

Димана Йорданова, която влиза в обувките на едни и излиза през носа на други

Димана Йорданова, която влиза в обувките на едни и излиза през носа на други

Текст и интервю: Росен Карамфилов „Димана Йорданова е равно на Ейми Уайнхаус” Елин Рахнев написа тези думи на гърба на „По гръбнака”. Не бих могъл да го кажа по-добре от него, затова няма и да опитвам. Ще ми се да добавя само няколко мои наблюдения за Димана. Тя е...

Приказна кауза (Няколко приказки за една кауза)

Приказна кауза (Няколко приказки за една кауза)

Днес ще ви разкажем за едни приказки, които се написаха сами, а авторката просто ги подреди в книга, както твърди тя. Мариана Халкалиева е автор на "Истинските преживявания на мравката Бери" – детски позитивни приказки, които подсъзнателно възпитават детето и показват...

Николай Владимиров и любовта, която остава извън редовете

Николай Владимиров и любовта, която остава извън редовете

Текст и интервю: Росен Карамфилов Николай Владимиров е един от онези поети, които имаш нужда да четеш всяка сутрин. Със събуждането. Преди, по време на и след кафето. Майстор на любовната лирика, където любовта не е просто химера и мечта, а реалност, която ако се...

Решението на Яворов

Решението на Яворов

Разказ от Росен Карамфилов Фото: Юлия Мартинова - Георгиева Замислих се за Яворов. За неговата злочеста и величествена трагедия. Да бъде между две жени. Да се разпне помежду им като грешник. Да люби и двете. Всяка – по своему. Първата – фатално – като онзи куршум....

Недялко Славов и словото като спасение

Недялко Славов и словото като спасение

Текст и интервю: Росен Карамфилов Когато си помисля за творчеството на Недялко Славов една конкретна дума изплува в съзнанието ми. Думата Бог. Най-важната дума и най-съществена тема, за която си струва човек да пише. Това творчество е плод на един сетивен ум, който...

Михаела Петрова за писателите и писането

Михаела Петрова за писателите и писането

Сигурно всеки писател има своя отговор на въпроса защо въобще е започнал да пише. Избрах думите на Уилям Бъроуз, защото истината е, че всичко започва от въображението. То е онова, което разказва нашите собствени истории, дори когато не ги записваме.

Enable Notifications.    Ok No thanks