„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

Текст: Симона Стефанова Много често започнах да се разхождам сама в парка. Сама си стоя и у дома. Затова заглавието и книгата си дойдоха при мен. Нямам отговор защо ходя сама, не е необходим анализ или препоръки, то просто е така. Заглавието ме провокира и реших да...

„Отсъствия” – в храма на Любовта

„Отсъствия” – в храма на Любовта

Текст: Кристина Митева Обичате ли поезията? Поезията, чиято главна тема е Любовта? Ако отговорът е положителен – намерете тази книга и я прочетете! Дори да не обичате поезия – пак я потърсете и я прочетете, стига да ви вълнува темата за любовта като център на...

За плетените кукли и още нещо. Интервю с Вярка Манолова

За плетените кукли и още нещо. Интервю с Вярка Манолова

Текст и интервю: Симона Стефанова Докато търсех творци на ръчно изработени изделия за още неизградения онлайн магазин asbooks.bg, се срещнах с Вярка Манолова, създател на "Верамано плетенки" - https://www.facebook.com/veramanocrochet. В началото беше невъзможно да...

Към безкрая заедно с Кристина Митева

Към безкрая заедно с Кристина Митева

Текст: Симона Стефанова Какво е безкрая? Един стремеж, вибрация, енергия, която търсим извън ежедневието, извън земните страсти, над стъпките, които правим, над въздуха и облаците. Някъде, някога. Безкрая, може би е любов, състояние на неповторимост и променливост....

„Да заслужим мечтите си“. Разговор с Диана Сергиева

„Да заслужим мечтите си“. Разговор с Диана Сергиева

Текст и интервю: Симона Стефанова Фотографии: Кирил Станоев Ние случваме мечтите си. Те се зараждат в нас, израстват, развиват се, разширяват се, понякога ги отхвърляме, но силата им е по - голяма от всичко останало. Това зависи от нас. "Sidhharta Handmade" -...

Изящна комуникация с Радосвета Гюлева

Изящна комуникация с Радосвета Гюлева

Интервю: Симона Стефанова Думите са мощен инструмент, силата на словото е несравнима. И когато думите са съчетани и мисълта е сътворила едно енергийно слово, тогава можем да се вслушваме и да усетим ефекта. Заглавието на книгата "Изящна комуникация, Иван и Радосвета...

Приказката „Патилата на Слончето“ – за деца и възрастни

Приказката „Патилата на Слончето“ – за деца и възрастни

Текст: Симона Стефанова Да пишеш за деца е предизвикателство. Никога не съм си представила, че ще се случи да работя с деца, а още по - малко да пиша за тях. Създаване на приказки и текстове за деца само по себе си е приказно преживяване, откъсване от настоящето и...

Да планираме мечти с любов

Да планираме мечти с любов

Препоръчано от Ася Стефанова Много хора го смятат за излишно, но планерите са незаменима част от моето ежедневие. Помагат ми да съм по-организирана, по-целенасочена и по-мотивирана. И сега ще ви представя планерите, които използвам, за да организирам времето си, а ако...

Прабаба ми се казва Надежда

Прабаба ми се казва Надежда

Разказ: Росен Карамфилов Фотография: Росен Савков Моята прабаба е безсмъртна. Нищо, че от известно време е на небето. Навярно ме гледа отгоре и се усмихва. От бебе ме закриляше. От дете ме изслушваше. Бдеше над креватчето ми като орлица и ми помагаше да порасна. Тя ме...

Дневниците на живота ни – отвъд черното и бялото…

Дневниците на живота ни – отвъд черното и бялото…

Текст: Кристина Митева „Имаше такива дни, в които исках да издърпам времето назад и да стана отново млад и незнаещ.” Днес искам да ви разкажа за една специална книга - "Дневниците", на Радослав Гизгинджиев. Тя не е развлекателно четиво. Тя е поезия от най-висш...

Кристина Митева AS Books - книги и находки

Творчеството ни спасява – интервю с Кристина Митева

В живота си се срещаме с различни хора, които освен, че ни дават светлина, прокарват път или просто ни синхронизират, в преломни моменти ни вдъхновяват.
Срещата ми с Кристина Митева беше онлайн. В трудни и трансформиращи времена за всички. Непрекъснато се говореше за промяна, за изпитания, за човечеството като цяло, което наложи и смисъла на думата адаптация. Затворени в домовете си, най – хубавите наши кътчета и останали с мислите си, ние трябваше да се адаптираме. Затова по странен и последователен начин светът влезе в Интернет (още повече от преди).
Така и нашето интервю започна и се осъществи там.
Кристина Митева е творец по призвание и е успяла да намери и превъплъти творчеството в себе си.
Автор е на книгите с лично творчество : „Планета Земя е тъжно синя”,  „Слънчогледите се прераждат в слънца“ и на сборника „Един от нас споделя„, с интервюта от личният, успешен и идеен блог –  http://www.oneofusshares.com/
Кристина Митева е родена и живее в град София, където продължава да твори.

„Един от нас споделя“ е книга, която вдъхновява да бъдем себе си и да споделим това със света, с другите.  Книгата е издадена през 2018 г., Издателство “ Либра Скорп“ и съдържа страници „с най – различни човешки съдби, по – тъжни или по – щастливи, разказани от първо лице  (което винаги има особена стойност ), откровения, прозрения… И те са полезни, вярвам, на всеки един от нас, който ги прочете. Те са като огледала и ориентирани за собственото ни съзнание и развитие, защото, колкото и да сме различни, ние все пак много си приличаме. ..“, както пише Кристина Митева в своя анонс към книгата.

Ето какво сподели с мен Кристина Митева в едно интервюто за писането, за жената, майката и творчеството:

  • Имате издадени две книги и много публикации, създател сте на блога „Един от нас споделя”, какво е писането за Вас?

Всъщност книгите са три дотук, с моето име на корицата. Две от тях са написани от мен, а третата е с интервюта за „Един от нас споделя”. Цели 190 събрахме в една книга, заедно с издателя ми от Бургас Денчо Михов – изд. „Либра Скорп”.

Писането за мен е част от същността ми, моя дарба, която обаче не използвам най-пълноценно като че ли, досега. Пиша сравнително рядко. Не е само до дисциплина и съсредоточаване в нови творби, но при мен е и до това, че се занимавам активно (сама) с интервютата за „Един от нас споделя” и сърце не ми дава да спра с тях, а отнемат доста време – за комуникация, редактиране, публикуване и споделяне… Но ще пиша и занапред – дори и малко творби да оставя – това е моето призвание, със сигурност. Прозрях това, четейки отзивите за написаното от мен… И съм благодарна за тях! Писането за мен е и почивка, да не пропусна да кажа това. Защото човек се пренася в друг свят, следвайки само своето съзнание и някак си почива така от външния свят. Всеки творец познава това състояние…

  • Какво определя Вашата индивидуалност?

Труден въпрос… Може би другите трябва да кажат. Но считам себе си за грижовен (и загрижен) човек. Притежавам голяма чувствителност, донякъде и прозорливост (в душевен смисъл особено, не толкова в практичен план), а също така и упоритост, постоянство, които не зная откъде точно идват… Мисля, че животът ме научи на тях – видях, че няма как без тези качества да вървиш напред… Също така съм топъл човек, и търся топлота и в другите хора. Чрез топлотата и сърцето установявам връзка най-добре. И не само аз…

  • Има ли нещо, което искате да кажете в книгите си, което не е написано в тях?

Знам ли… И този въпрос не е от най-лесните. Всеки (истински) творец се опитва да изрази своите вярвания и мироглед в творчеството си, а доколко успява е въпрос на талант и усилие, навярно. Мисля, че всичко важно съм казала в книгите си досега. Когато човек има нещо ново да каже – ето, ражда се нова творба. И нова книга, в моя случай J

  • Как виждате светът днес, утре и какво е мястото на творчеството, в частност поезия и проза в утрешния ден?

Те са вечни. От зората на нашата човешка цивилизация, за която имаме данни днес, те са съпътствали хората. Не мисля, че мястото им в света ще се промени. Те дават надежда… Храна за душата. А винаги има нужда (и) от това.

  • Откъде идва вдъхновението, искреността и светлината във Вашето писане? Отвътре или отвън черпите вдъхновение?

Благодаря ви за добрите думи! По-скоро отвътре идва. Човек, разбира се, взаимодейства със света навън, но дори тогава „прекарва” през себе си, през своето сърце и своя ум, видяното и тогава създава творба.

  • Как Ви помага писането в преломни моменти?

То е не само за себе си, но и заради другите хора… Мисля, че творчеството спасява понякога, наистина. И самият творец, и някои хора, които прегръщат в душата си неговите творби…

  • Писането е емоция. Писателите и поетите са емоционални, тъжни хора (може би). Къде е мястото на емоционалните хора днес?

Винаги е имало такива хора, и винаги ще има. Понякога изглежда сякаш са малко, а друг път – не… Всички ние, хората, имаме чувства в крайна сметка. Просто някои от нас – по-изострени, по-дълбоки може би. А и някои хора не умеят да изразяват чувствата си, както други, което обаче не значи, че не ги изживяват. Светът има нужда от емоционалност, мисля. Както и от разум. И най-вече – от баланс… Трудно достижим е често, но има нужда (и) от него.

  • Какво свързва хората? Какво ги разделя? Има ли граници между нас, къде можем да ги поставим и къде да ги премахнем?

Много, много неща… Всичко, което споделяме (успешно) – като мисли, чувства, настроения, творби – ни свързва. Всичко, за което спорим и не можем да се разберем, може би ни разделя… Поне временно. Границите… добре е да ги поставяме, мисля, когато сме уморени от общуване, или сме с дете, което трябва да пазим, на което е добре да обръщаме внимание. А можем да ги премахваме спокойно, когато има доверие между нас, когато вече се познаваме (по-добре) и най-вече когато имаме нужда от общуване и взаимодействие…

  • Има ли нещо, което нe Ви достига в този живот? Сбъднахте ли Вашите мечти?

Мисля, че да. Наистина. Човек винаги се стреми към още нещо, някъде напред в бъдещето – така сме устроени хората, като цяло. Но можем и да си кажем: „Чудесно е това, което имам! Благодаря. И да няма друго – прекрасно е около мен! Сега просто ще дишам. И обичам…” Но докато има сили и възможности в живота, човек обикновено продължава да се бори за нещо, да се стреми към бъдещето… Сигурно така и трябва. J

  • Кога пишете? Какво Ви вдъхновява в ежедневието, в рутината на задълженията?

Действително не е лесно да бъдат съчетани тези „роли”. А и ежедневието уморява. Все пак и зарежда – особено, когато си майка на здраво дете, което е до теб и все „бълбука” и „чурулика”…  А и вдъхновява майката-писател за детски книжки и истории, които са толкова хубава литературна „територия”! Обичам ги. А задълженията… те нямат край, дори за хората без деца край тях. Винаги е въпрос на вдъхновение, желание, стремеж и известно усилие творчеството и да намериш време за него.

  • Как се родиха идеите за написването на книгите и за създаване на блога „Един от нас споделя“, който се превръща в книга?

Идеи за написването на книгите не съм имала конкретно, тоест за творбите съм имала, а книгите… видях, че вече има достатъчно хубав готов материал и се „престраших“ просто да го оформя в книги и публикувам. За „Един от нас споделя“ бе по-различно… Идеята дойде в хубав личен период, спокоен, гледах бебето си у дома и исках да направя нещо хубаво за хората… И при „сблъсъка“ на две-три прочетени неща в съзнанието ми – роди се тази красива идея, която много хора също като мен обикнаха и прегърнаха, за което се радвам искрено.

  • Какъв е пътя, който изминахте при издаването им?

Пътят на осъществяване на книгите ми досега все е бил дълъг, нелек… При повечето автори е така, доколкото зная. Трънлив е дори мъничко… Но накрая остава радостта от осъществените идеи! От материализацията им в книжно, хартиено тяло. И остава надеждата, че ще стигнат на крилете на „случайността“ именно до подходящите читатели… Понякога – съдбовно. За радост на човека, излял сърцето си в творбите понякога.

  • Каква е ролята на жената писател?

Вярвам, че творчеството е най-вече душевна работа, и в този смисъл – не е мъжко или женско. Но може би все пак има значение дали пише мъж или жена. Като цяло, макар да има изключения, женското писане е по-меко. Самите жени обикновено са такива. Повече търсят одобрение като че ли… Повече внимават какво и как казват. Може би… Аз лично се стремя книгите ми да носят предимно утеха, а това значи и светлина, надежда, и затова не пиша никога рязко. Никога.

  • Каква е ролята на близките в живота на един творец?

Прекрасен въпрос! Те са светът на един творец, а и на всеки човек… Личният свят. Имат огромна роля и значение. Могат да подкрепят и с това – да позволят да се разгърне един творец, а може да се случи и обратното, което е тъжно… Но така е в живота, поне в земния, който познаваме тук – всичко може да се случи по добър или негативен начин. Остава ни надеждата, че ще се случва по добрия начин… И благодарността, когато се случва така! Аз чувствам благодарност към близките си, определено. Без тяхната подкрепа, нямаше да успея да публикувам свои книги, или пък щеше да стане по-трудно… Така че – благодаря им! И на вас също, Симона, за това интервю!

Кристина, 3 април 2020,

гр.София

Интервю: Симона Стефанова

За Кристина Митева.

 

 

 

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

Текст: Симона Стефанова Много често започнах да се разхождам сама в парка. Сама си стоя и у дома. Затова заглавието и книгата си дойдоха при мен. Нямам отговор защо ходя сама, не е необходим анализ или препоръки, то просто е така. Заглавието ме провокира и реших да...

„Отсъствия” – в храма на Любовта

„Отсъствия” – в храма на Любовта

Текст: Кристина Митева Обичате ли поезията? Поезията, чиято главна тема е Любовта? Ако отговорът е положителен – намерете тази книга и я прочетете! Дори да не обичате поезия – пак я потърсете и я прочетете, стига да ви вълнува темата за любовта като център на...

За плетените кукли и още нещо. Интервю с Вярка Манолова

За плетените кукли и още нещо. Интервю с Вярка Манолова

Текст и интервю: Симона Стефанова Докато търсех творци на ръчно изработени изделия за още неизградения онлайн магазин asbooks.bg, се срещнах с Вярка Манолова, създател на "Верамано плетенки" - https://www.facebook.com/veramanocrochet. В началото беше невъзможно да...

Към безкрая заедно с Кристина Митева

Към безкрая заедно с Кристина Митева

Текст: Симона Стефанова Какво е безкрая? Един стремеж, вибрация, енергия, която търсим извън ежедневието, извън земните страсти, над стъпките, които правим, над въздуха и облаците. Някъде, някога. Безкрая, може би е любов, състояние на неповторимост и променливост....

„Да заслужим мечтите си“. Разговор с Диана Сергиева

„Да заслужим мечтите си“. Разговор с Диана Сергиева

Текст и интервю: Симона Стефанова Фотографии: Кирил Станоев Ние случваме мечтите си. Те се зараждат в нас, израстват, развиват се, разширяват се, понякога ги отхвърляме, но силата им е по - голяма от всичко останало. Това зависи от нас. "Sidhharta Handmade" -...

Изящна комуникация с Радосвета Гюлева

Изящна комуникация с Радосвета Гюлева

Интервю: Симона Стефанова Думите са мощен инструмент, силата на словото е несравнима. И когато думите са съчетани и мисълта е сътворила едно енергийно слово, тогава можем да се вслушваме и да усетим ефекта. Заглавието на книгата "Изящна комуникация, Иван и Радосвета...

Приказката „Патилата на Слончето“ – за деца и възрастни

Приказката „Патилата на Слончето“ – за деца и възрастни

Текст: Симона Стефанова Да пишеш за деца е предизвикателство. Никога не съм си представила, че ще се случи да работя с деца, а още по - малко да пиша за тях. Създаване на приказки и текстове за деца само по себе си е приказно преживяване, откъсване от настоящето и...

Да планираме мечти с любов

Да планираме мечти с любов

Препоръчано от Ася Стефанова Много хора го смятат за излишно, но планерите са незаменима част от моето ежедневие. Помагат ми да съм по-организирана, по-целенасочена и по-мотивирана. И сега ще ви представя планерите, които използвам, за да организирам времето си, а ако...

Прабаба ми се казва Надежда

Прабаба ми се казва Надежда

Разказ: Росен Карамфилов Фотография: Росен Савков Моята прабаба е безсмъртна. Нищо, че от известно време е на небето. Навярно ме гледа отгоре и се усмихва. От бебе ме закриляше. От дете ме изслушваше. Бдеше над креватчето ми като орлица и ми помагаше да порасна. Тя ме...

Дневниците на живота ни – отвъд черното и бялото…

Дневниците на живота ни – отвъд черното и бялото…

Текст: Кристина Митева „Имаше такива дни, в които исках да издърпам времето назад и да стана отново млад и незнаещ.” Днес искам да ви разкажа за една специална книга - "Дневниците", на Радослав Гизгинджиев. Тя не е развлекателно четиво. Тя е поезия от най-висш...

Enable Notifications.    Ok No thanks