Подаръкът ми от влъхвите

Текст: Симона Стефанова

Една книга винаги може да създаде коледно настроение. Но това коледното вътре в душата, за което казваме: „Вълшебно е“. А О’ Хенри споменава за едни вълшебници влъхвите.
Е, срещнах влъхвите днес при излизането ми от офиса на т. нар. книжарница, след като се бях забравила в четене, във вълшебния свят на разказите. Влъхвите бяха навсякъде. И в коледната украса, в светлите лампички, и в погледа на учителя ми по математика от гимназията, с който се разминах и в тишината на града. Бяха минали навсякъде. Убедих се, че мога да виждам всичко около мен, така както аз искам и както се чувствам.
Този път гледах заедно с влъхвите.
Така всичко изглеждаше приказно. Без значение е времето за което четеш, защото четенето те пренася във всички времена, като дава на душата едно пътуване, прожектира кадрите вътре в теб и ти участваш във филма. Точно часове преди това си мислех колко малко неща са ни нужни в днешните дни за да живеем, ако се свием, минимализираме до най – малкото спрямо ситуацията – храна, дрехи и нищо друго. Ако приемем, че любовта е вътре в нас. Разбира се поставих въпросът за книгите, които величествено ме гледаха от рафтовете. Трябват ли ни книги? Изкрещян въпрос в ушите ми.
Тогава взех малката книжка „Разкази за Коледа“, О’ Хенри и зачетох вторият разказ „Даровете на влъхвите“. Книжката четях бавно за да се пренасям във времето в най – точните моменти. Първият разказ беше поставил своите въпроси в мен, преди няколко дни. Така четенето превръщах в лично преживяване. Затова ми се струва, че в моментите, в които сме сами и облечени топло, една книга може да е най – голямата необходимост, в тези презадоволени времена. А дори и да нямаме всичко, книгата пак ще ни е нужна. Както казва О’ Хенри за Джим: “ Нуждаеше се от нова връхна дреха, а и ръкавици си нямаше!“, а получава дар от влъхвите. Получава вълшебство от любов.

Разкази за Коледа, О’ Хенри

Книгата съдържа 3 разказа, подбрани от издателството, които те пренасят в една истинска Коледа – Коледата на душите, на любовта, на вярата, на скритото, неназованото добро, на вълшебствата по Коледа. Вълшебства извършвани от отделните хора. Да, хората са вълшебниците на земята, а в коледните дни им помагат и влъхвите с пример. Добротата се поражда от любов и това ни прави вълшебни.

Понякога Коледата може да ни се случи на улицата, като с мен тази вечер. Тогава се сещаш за тези малки моменти, в които си бил сам, но влъхвите от разказът на О’ Хенри са били около теб, около всеки човек и около всяко живо същество. Те ни изпращат дарове, които да потърсим в душите си. Това не са предмети. Това са тихи вопли на любов, която имаме за да дадем.
Не материалната субстанция, а неистовото желание породено от любов. Материализираните вълшебства са около нас, превърнати в подаръци и създадени от хората, за да повярваме в чудеса. А това е възможно, когато съзрем мъдростта в тях, в подаръците, които получаваме и даваме. И тук отново, ако поставим въпросът какво ни е нужно – ето го отговорът от влъхвите – храна, дрехи и вълшебства. Вълшебства от любов, които ние да извършим.

Аз получих своя подарък за Коледа. Разказ, който ми даде надежда, че влъхвите са в книгите.

14.12.2020 г.

Снимки: pixabay.com

Снимка на корицата на книгата: iztok-zapad.eu