„Отсъствия” – в храма на Любовта

Текст: Кристина Митева

Обичате ли поезията? Поезията, чиято главна тема е Любовта?

Ако отговорът е положителен – намерете тази книга и я прочетете!

Дори да не обичате поезия – пак я потърсете и я прочетете, стига да ви вълнува темата за любовта като център на човешката душа и да жадувате за думи, изпълнени с пулс, живот и смисъл, а не просто разпилени/подредени произволно по белия лист, както се случва в някои поетични книги… Трябва да призная – самата аз не съм безрезервен почитател на поезията. Не я обичам безусловно, така да се каже. Но след „Отсъствия“, Николай Владимиров (изд. „Фабрика за книги“, 2017) я обикнах много повече! Обикнах я, защото я разбрах (най-сетне) и я приех в сърцето си. Вече не чувствам предишната дистанция към словото, което се опитва да каже много, с възможно най-малко думи…

Николай Владимиров е истински служител в храма на Поезията. И в храма на Любовта. Той е мой връстник – нито млад, нито стар (поне засега) и в разцвета на силите си като човек и личност – отдаден на каузата да вдъхне живот на колкото може повече Поезия и да вдъхнови и други да пишат и четат (колкото може повече) Поезия. Благородна кауза, наистина… Особено в нашето време, а всъщност и във всяко друго! Това е истинско отрицание на животът, „осмислен” само с материални стремежи и придобивки. Това е живот със сърце и душа… Животът на Николай – прелял в тази книга. Чувства се истинското присъствие на автора в така нареченото книжно тяло и това присъствие е покана да влезеш в душата му и да разлистиш раните-страници-стихове-спомени, записани там, за да разкажат за Любовта, която не умира… Или поне не иска да умре.

Поезията в тази книга събужда жажда – за още думи, уж познати, но подредени неочаквано, с обрати, които преобръщат нещо и в душата. И отгръщах страниците, четях жадно… докато сърцето ми не се напои с тъга (всъщност тя си бе там, просто стиховете я събудиха…) и тогава ръката ми се отпусна върху белите листа, върху празното пространство между стиховете и започнах да прелиствам и чета все по-бавно. Сякаш се опиваш с вино, заради „капките” концентриран смисъл, сгъстена тъга… от пропастите в живота и любовта, в които рано или късно се озоваваме. И после никога не можем да ги забравим напълно…

Ето някои от стиховете, които ми направиха най-силно впечатление и в които разпознах и своята любов..

свива ми се сърцето

за да не излезеш

никога оттам

~

любовта ни е

като чаша вода

за мен е наполовина пълна

за теб е наполовина

празна

но жаждата ни е

вечна

~

ако идваш от рая

искам да бъда земята

която е мокра

защото е плакала

че си паднал ангел

но не може да погребе

вечността ти

Вече навярно виждате сами – това е книга за любовта, самотата, смъртта, животът между тях… и копнежът по вечността. Но само по тази, която е безсмъртието на Любовта.

всяка любов има край

само нашата

няма начало

Накрая искам да посветя на Николай три кратки реда, които бяха вдъхновени от неговите стихове, събрани в „Отсъствия”:

Любовта превръща

кървящото сърце

в златно