Рене-Мари Тодорова с криле от светлина

Рене-Мари Тодорова с криле от светлина

Текст: Симона Стефанова Някъде в пространството, между две или три вдишвания и няколко дълбоки издишвания, някой пише стихове. Пише, защото е в синхрон с вибрациите на Вселената, на това което се случва отвън, но най - вече вътре в душата. Пише за себе си, но докосва...

„Детство“

„Детство“

Разказ от Росен Карамфилов Изображение: скулптура Кольо Карамфилов Изправен съм на една проходилка и правя ситни крачки. Левия ми крак се влачи като мокър парцал подире ми. Моята прабаба Надежда върви отзад. Оставили са я да ме пази. Императрицата! На осемдесет и...

„Приказка за един гений“

„Приказка за един гений“

Разказ от Росен Карамфилов (трета награда – „Рашко Сугарев 2019) Художник на картината: Кольо Карамфилов Имало едно време един гений. Той бил плод на цветна бременност. Майка му нямала и най-малка представа, че го износва, не забелязала прогресивно нарастващия си...

„Белег“

„Белег“

Разказ от Росен Карамфилов (първа награда – „Душата на един извор” 2018) Художник на картината: Кольо Карамфилов Откакто се помня имам само душа. Така се родих – без тяло. Или по-точно – с тяло, неспособно да износи големината на духа ми. Лекарите твърдят, че никога...

Разговор за любовта с Нели Стефанова

Разговор за любовта с Нели Стефанова

Текст и интервю: Симона Стефанова Еротиката е слабо засягана тема в българската литература. Народопсихология, нагласа, търсене, това са факторите за мен. Но най - важният фактор за тази тема е смелостта на автора. Защото еротиката съществува и писането за нея е част...

От хоби в творчески бизнес. Разговор със Снежана Мицева

От хоби в творчески бизнес. Разговор със Снежана Мицева

Текст: Симона Стефанова Една тема, която си прокрадва път в нашата дейност и хората, които срещаме и с които работим, е как да превърнем хобито си в наше основно занимание и да го развием в бизнес. Това може да се определи като смелост в днешните времена, но в...

Цветна еуфория с Мария Митева

Цветна еуфория с Мария Митева

Интервю: Симона Стефанова Фотографии: Кристина Мавродиева Багажът, който носим не трябва да ни тежи. Той е малкото, което ни е нужно и би следвало да ни украси. Лекота, любов и красота открих в чантите на "EMVy MyBag" - https://emvymybag.com/. Уникални и доста...

„Маската“ на Триумфалната арка

„Маската“ на Триумфалната арка

Текст: Симона Стефанова Какво си представял и какво мечтаел да изрази художникът авангардист, от български произход, Кристо Явашев, с опаковане на Триумфалната арка : "Ще бъде като жив обект, който ще се движи с вятъра и ще отразява светлината. С тези движещите се...

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

Текст: Симона Стефанова Много често започнах да се разхождам сама в парка. Сама си стоя и у дома. Затова заглавието и книгата си дойдоха при мен. Нямам отговор защо ходя сама, не е необходим анализ или препоръки, то просто е така. Заглавието ме провокира и реших да...

„Отсъствия” – в храма на Любовта

„Отсъствия” – в храма на Любовта

Текст: Кристина Митева Обичате ли поезията? Поезията, чиято главна тема е Любовта? Ако отговорът е положителен – намерете тази книга и я прочетете! Дори да не обичате поезия – пак я потърсете и я прочетете, стига да ви вълнува темата за любовта като център на...

Недялко Славов и словото като спасение

Текст и интервю: Росен Карамфилов

Когато си помисля за творчеството на Недялко Славов една конкретна дума изплува в съзнанието ми. Думата Бог. Най-важната дума и най-съществена тема, за която си струва човек да пише. Това творчество е плод на един сетивен ум, който умее посредством красотата на словото да внушава универсалните човешки ценности. Именно тия ценности, за които все по-често се мълчи, защото така е по удобно. В това отношение Недялко Славов не се стреми да бъде угоден за никого. И казва истината и само истината. Романът му „Камбаната” – една от най-българските книги изобщо – претърпя седмо издание. Това означава, че екотът ѝ е отекнал в сърцата на българските читатели, че е бил чут и осъзнат. Тоя екот иде, за да ни напомни, че няма по-голяма сила от вярата, че без нея сме изгубени.
В това консуматорско време, Недялко Славов говори за природата като спасителен бряг. За любовта като единствено избавление. За жената като начало на света. За важността на нейната роля като майка. За изместването на тоя фокус и подриването на нейната исконна функцуия – майчинството. За всичко това можете да прочетете в романа „Пиафе” (наскоро преведен и издаден в САЩ), който прави една дисекция на днешния човек и описва матрицата, в която е вкаран той.
Изключителен език и образност, сюжети идещи от дълбочина. И най-вече – завръщане към същинската хуманност. Към първоначалното изразяване на човешкото. На същинското. Само един белетрист, с дух на Поет може да го направи по начина, по който го прави Недялко Славов. Искат се сетива. Иска се и кураж. Стискам му ръката за това, което е. И замълчавам. Ще ми се да ви оставя в ръцете на неговото целомъдрие. Разговорът, който следва да прочетете не е просто разговор за литература. Той е отвъд литературата. Зад онази тънка червена линия, която малцина дръзват да прекрачат. Е – ние ще го направим!

Какво е за теб писането и какъв е неговият изначален смисъл? Ако е съпротива – срещу какво? Ако е спасение – от какво?

– Като всичко останало, и писането няма изначален смисъл. Ние никога няма да разберем защо сме се родили, защо сме тук, и защо ще умрем. Така е и с писането. Мога само да призная – аз съм щастлив човек. Писането ми носи радост, огромна радост. Това е като да връщаш любима песен до безкрайност. Така е и с писането. Дава ти възможност да превъртиш деня, който е минал, да го пускаш отново и отново, да усилваш или намаляваш звуците му, да усилваш или намаляваш цветовете и контрастите им, да откриваш детайла, да връщаш, например, облака обратно и да проследяваш сянката му през нивите или улицата под тебе, да откриваш, че споменът ти за него е неточен, че профила му е бил с профил на лъв, а не е бил просто и само един менлив, като женско настроение, облак. Така правиш и със всичко останало. Връщаш, прослушваш, вдишваш, обглеждаш за кой ли път детството си, любовите си, безсмъртната младост на твоите родители. Всъщност писането е безкрайно рестартиране на паметта ти, на паметта на сетивата ти, то ти дава възможност да ги фокусираш, записваш и редактираш, да ги пренасяш и смесваш с нови, вече нереални истории, или да оживяваш хората около себе си като литературни герои, да ставаш кръстник на нови, нереални за живота, но реални за битието на книгите ти същества. Тук е и огромната разлика между белетристичното и поетическото писане. За първото ти трябва жизнен опит, докато поезията е метафизическа, тя се завръща от живота и познанието, още преди да е тръгнала към тях. Затова вярвам най-вече на младите поети и на умъдрените романисти

Твоите книги се отличават с неподражаем стил. Как успя да постигнеш такъв синхрон с българския логос?

– Стилът е процес на отнемане. Отнемане на излишното. Наблюдавал съм с часове в ателието моя приятел Кирил Найденов, известен български скулптор. Гледал съм как отнема от глината толкова и оттам откъдето трябва, за да въздаде образа на въображението си. Стилът е точната мярка. Формулирал го е още Аристотел в своята „Поетика“. А логосът е нещо друго. Той е извън нас и преди нас. Той те допуска до себе си по своя воля и преценка. Ако изобщо те допусне, разбира се.

Кои са ключовете на словото, които отварят портала към тая образност, която ти си постигнал  в романите си?

– Ключът на метафората. От дете живея с една възторжена и причудлива наблюдателност към света.

Чувал съм от теб в друг наш разговор твърдението, че не всяко писане е литература? Кое отличава литературата от останалото и не се ли размиха границите?
– Има само едно писане – съдбовното. То не е въпрос на твое желание или плод на волеви процес. То е невъзможност да живееш по друг начин. Литературата се прави от хора, родени да бъдат писатели и поети и не можещи да бъдат нищо друго освен това. Един вид това е дълбоко талантлива и трагична непригодност към реалния живот. Не случайно в най-великите творения се реализират всички ония човешки качества, които Творецът е имал предвид за нас, когато ни е създавал, но са останали само в намеренията му. Точно до тях е предопределен да ни извиси писателя, поета. Има едно стихотворение на Бодлер за хванатия от моряците албатрос, което казва всичко по темата.

Поетът е събрат на принца на ятата,
сред бурите се носи, стрела не го лови,
но долу, заточен сред гмежа на тълпата,
крилата исполински му пречат да върви.

А иначе, да се върна въпроса ти. Да, има безброй видове писане, но те са без значение за истинската литература. Например политкоректното писане. То е за хитрите, лансирани литературни кариеристи. Родни. Международни. Или пък масовото писане. Като масовите кросове за здраве. Или писането за чесане на егото. И прочие, и прочие. Но, уви, най-добре го е формулирал и то още преди повече от половин век големия поет Томас Елиът: „Цялата съвременна литература е покварена от безбожието.”

Портрет на поета като млад, Недялко Славов

Портрет на поета като млад, Недялко Славов

Ако можеше да сведеш езика до една дума, коя щеше да е тя?

-Любов.

Като човек, който е чел всичко, излязло изпод ръцете ти, долавям една невидима, но и неразкроима алена нишка в творчеството ти. Човек – природа – Бог. Това ли е троицата, без която нашата действителност би се разпаднала?

– Израснах на паметни места. По бреговете на Марица, по пловдивските хълмове, из кестеновите гори на замъка Франкенщайн     (собственост на Конрад Дипел фон Франкенщайн, населявал този легендарен замък и продал душата си, за да получи вечен живот) над Еберщадт, градчето на моята немска баба Мария, раснах и по предхълмията на Странджа планина, на село, при моята българска баба Никула. Дивен свят бе това. После цялата ми любопитна наблюдателност се премести върху хората около мен и сега това е основното ми занимание: да наблюдавам и осмислям човека. А то не винаги носи радост. Матрицата на Създателя е една. И не тя към нас, а ние, хората, се адаптираме към нея. Всеки го прави различно и това е причина за уникалността на всяко едно човешко същество. Но тази уникалност изчезва в съвременния свят. Днес човек се адаптира към Матрица на технологиите. Така самият той става серийно производен като телефоните, компютрите, автомобилите, панелките, домовете без дух. Става продукт на поточната линия, която сам е създал. Възпроизвежда се по собствената си лимитирана като творчески възможности воля.

Предстои моноспектакъл по „Камбаната”, с Деян Донков в главната роля. Кога да го очакваме.

– Деян е актьор, който създава театрални събития. Завихрящ, центростремителен, мощен. Казва, че ролята на Вено, главният герой от „Камбаната“, е неговата роля. Това ме радва. А за случването на пиесата не мога да кажа нищо конкретно. Вярвам, че все някога ще види на сцена.

Повдигни леко, ако желаеш разбира се, завесата за предстоящия ти роман „И станах река”. Чудесно заглавие, впрочем.

– Ще излезе в началото на септември в моето любимо издателство „Хермес“. Книгата е антиутопия, но просветлена антиутопия. В този роман най-голямото предизвикателство бе да превърна фантазното в реалност. Да разкажа една невъзможна история така, че да й се повярва. И да намеря оная конструкция на езика, която да изпълни това сложно словесно и мисловно намерение.

Кое е онова, което може да върне човешкото у човека? Да го доближи до Господ. Как мислиш?

– Вярата.

Живеем в странни времена на консуматорство, атеизъм и оттам – безпътица. Някой навярно би казал, че това са времена без изход. И все пак – извън клишето – изход винаги има. Какъв е според теб?

– Съпротивата.

Вертиго, Недялко Славов

Вертиго, Недялко Славов

 

Ти си силно свързан с родния си град – Пловдив. Силно вдъхновяващо място. Той ли е основното ядро, от което черпиш енергия за писането?

– Да. Ще се самоцитирам, защото едва ли ще мога да го кажа по точно. Пловдив е на 8000 години и всичко, което се е случило и се случва по света, вече се е случило първо в Пловдив, а за един писател това е огромно предимство.

Фаустино, Недялко Славов

Фаустино, Недялко Славов

Какво искаш да пожелаеш на България, на народа ни? Какво е твоето послание, което искаш да бъде пренесено във Времето?

– Просто тихо си го пожелавам и се прекръствам. Да не си даваме вярата, земята, езика, обичаите, всичко това, което ни прави различни и единствени. Ние сме докоснат народ.

Пиафе- Недялко Славов

Пиафе, Недялко Славов

Рене-Мари Тодорова с криле от светлина

Рене-Мари Тодорова с криле от светлина

Текст: Симона Стефанова Някъде в пространството, между две или три вдишвания и няколко дълбоки издишвания, някой пише стихове. Пише, защото е в синхрон с вибрациите на Вселената, на това което се случва отвън, но най - вече вътре в душата. Пише за себе си, но докосва...

„Детство“

„Детство“

Разказ от Росен Карамфилов Изображение: скулптура Кольо Карамфилов Изправен съм на една проходилка и правя ситни крачки. Левия ми крак се влачи като мокър парцал подире ми. Моята прабаба Надежда върви отзад. Оставили са я да ме пази. Императрицата! На осемдесет и...

„Приказка за един гений“

„Приказка за един гений“

Разказ от Росен Карамфилов (трета награда – „Рашко Сугарев 2019) Художник на картината: Кольо Карамфилов Имало едно време един гений. Той бил плод на цветна бременност. Майка му нямала и най-малка представа, че го износва, не забелязала прогресивно нарастващия си...

„Белег“

„Белег“

Разказ от Росен Карамфилов (първа награда – „Душата на един извор” 2018) Художник на картината: Кольо Карамфилов Откакто се помня имам само душа. Така се родих – без тяло. Или по-точно – с тяло, неспособно да износи големината на духа ми. Лекарите твърдят, че никога...

Разговор за любовта с Нели Стефанова

Разговор за любовта с Нели Стефанова

Текст и интервю: Симона Стефанова Еротиката е слабо засягана тема в българската литература. Народопсихология, нагласа, търсене, това са факторите за мен. Но най - важният фактор за тази тема е смелостта на автора. Защото еротиката съществува и писането за нея е част...

От хоби в творчески бизнес. Разговор със Снежана Мицева

От хоби в творчески бизнес. Разговор със Снежана Мицева

Текст: Симона Стефанова Една тема, която си прокрадва път в нашата дейност и хората, които срещаме и с които работим, е как да превърнем хобито си в наше основно занимание и да го развием в бизнес. Това може да се определи като смелост в днешните времена, но в...

Цветна еуфория с Мария Митева

Цветна еуфория с Мария Митева

Интервю: Симона Стефанова Фотографии: Кристина Мавродиева Багажът, който носим не трябва да ни тежи. Той е малкото, което ни е нужно и би следвало да ни украси. Лекота, любов и красота открих в чантите на "EMVy MyBag" - https://emvymybag.com/. Уникални и доста...

„Маската“ на Триумфалната арка

„Маската“ на Триумфалната арка

Текст: Симона Стефанова Какво си представял и какво мечтаел да изрази художникът авангардист, от български произход, Кристо Явашев, с опаковане на Триумфалната арка : "Ще бъде като жив обект, който ще се движи с вятъра и ще отразява светлината. С тези движещите се...

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

Текст: Симона Стефанова Много често започнах да се разхождам сама в парка. Сама си стоя и у дома. Затова заглавието и книгата си дойдоха при мен. Нямам отговор защо ходя сама, не е необходим анализ или препоръки, то просто е така. Заглавието ме провокира и реших да...

„Отсъствия” – в храма на Любовта

„Отсъствия” – в храма на Любовта

Текст: Кристина Митева Обичате ли поезията? Поезията, чиято главна тема е Любовта? Ако отговорът е положителен – намерете тази книга и я прочетете! Дори да не обичате поезия – пак я потърсете и я прочетете, стига да ви вълнува темата за любовта като център на...