Малка рибла

Текст: Симона Стефанова

„В свят, в който друг е само илюзия, но кого мислиш, че помагаш, ако от действията и мислите ти, боли? Любовта е отговорът и щом е универсалният лек, неравенството в този свят не съществува. На любовта никой не може да сложи цена. Никой не може да я затвори, контролира и пакетира. Никой не е лишен от възможността да я изпита. Любовта е вечна,всеобхватна и достъпна за всяко едно същество. Любовта е негово рождено право.”

„Малка рибла”

Книгата „Малка рибла“ се появи през лятото на 2019 г. и беше представена официално от Ванеса Виденова в Национален студентски дом в гр. София на 12 септември.
Преди да бъде осъществена тази среща между астропсихолога и влогър Ванеса Виденова и нейните съмишленици, разбира се, се появи виртуално представяне в YouTube канала Vanessa Videnova, в клип, публикуван точно месец преди това, който представлява визитка на книгата.
„Малка рибла“ не може да бъде открита в книжарниците.
Самата авторка много искрено и ясно обяснява схемата 33 %, както и решението и една година след издаването й, всички читатели да получат книгата в електронен вариант безплатно, което е много мило. В системата 33 % е залегнала идеята, че 1/3 от цената на книжата е за благотворителна дейност, 1/3 за покриване на разходите по нейното издаване и разпространение и 1/3 за Ванеса Виденова, от която голяма част ще послужи за възстановяване на сумата по отпечатването й.
Електронен вариант може да четете и на другите две книги на Ванеса Виденова – „365 дни любов към себе си“ –  https://365selflove.tumblr.com/ и „Моята приятелка паническата атака“ – https://myfriendthepanicattack.tumblr.com/.

Книгата „Малка рибла “ е представена и в сайта http://www.vanesavidenova.com, в който има много интересни теми за четене.

Имах щастието да получа „Малка рибла“ като подарък с автограф и пожелание. Но всъщност не беше само пожелание, а просветление. В този момент написаното на ръка от автора е това, което ти трябва. Не знам дали сте имали щастието да получите автограф от творец или сте пропуснали, но е интересно какво сте изпитали. Аз си мисля, че това е обмяна един за друг. Не само, че е среща, която е вид доближаване на автор и почитател, който следи неговото творчество, но винаги, не знам как се получава това, автора написва нещо точно за теб, което знаеш, но си пренебрегнал. А излиза, че то ти е написано на челото.

От тогава започнах да колекционирам книги с автографи от авторите им. Това прави книгите още по живи и истински. И винаги се получаваше така. Написаното освен, че е лично, беше и точно за мен, в онзи момент, от всеки автограф, който съм получила.

„Разликата между гениалния, интелектуален и високотехнологичен вид – човека и всички останали „по – низши” от него творения на природата е, че докато всички те се раждат със знанието, че е важно частното да работи за цялото по своя собствена воля, то ние трябва да четем духовни книжки за да го разберем. И след това цял живот да се мъчим да го осъзнаем (и пак да не успеем). Фокусирани единствено върху себе си, никога няма да разберем, че общият организъм определя нашето лично щастие и благосъстояние. Когато някой, някъде по света страда, това е твоето бъдещо или минало страдание, защото невидимите нишки, които ни свързват, са там, независимо дали приемаме съществуването им или не, независимо дали ги усещаме днес или не, независимо дали сме на върха или на дъното. Мисленето само за мен или само за другия е несъвършено.  Съвместяването, намирането на оптимален вариант за всички страни, ще изгради бъдещето и света, в който всички искаме да живеем.”

Из книгата „Малка рибла”

А писателите ни дават именно тази възможност – да научим, ако не го усещаме, какво става по света, в съседния дом, какво е в душата на другия, какво е измислил и какво иска да сподели и още много истина за нас и живота, както и неговата и нашата тъмна страна.

И след като сега цитирам личното определение на Ванеса Виденова за това, че книгата е сборник на емоционалността, мога да споделя, че отворих книгата, зачетох се и след като се бях докоснала до нея, стоях в книжарницата, а не бях вече съвсем там.

Затова по моя емоционален начин тогава написах следното :

Книгата „Малка рибла“ свързва. Щом я отворите, зачетете и навлезете дълбоко, нещо се променя във вас. Може да настръхнете, може да заплувате или просто да се отпуснете, но няма да изпитате нищо негативно. Книгата е „сборник“, както е посочено в сайта на Ванеса Виденова, но това не са просто текстове, не са само думи, преживявания, споделяния, мнения. Това са вибрации. Вие също започвате да вибрирате. Тази книга е написана „за да промени света“. Ние всички променяме света. Но промяната е не само осъществяване, не само действие, просветляване. Промяната е високо енергийна вибрация. Тази вибрация събира всички.
И ако не забравяме, че тук на Земята не сме само розови, червени или само светли, има състояние в което да сме неутрални. В този смисъл можем да усетим себе си, прочитайки книгата. Да не сме категорични, знаещи, можещи, безгрешни, да не сме само добри или само лоши, или само силни или само слаби, да не сме едно или друго нещо. А да сме всичко това. И да сме над всичко това. И в моментите, когато се опитваме да преодолеем себе си, да успеем да бъдем само себе си.

Чета книгата не наведнъж и не последователно. Чета, някой който иска да ми каже нещо, всеки път когато я отворя на случайна страница. И то стига до мен точно сега. Не, че е писмо до мен. Това е писмо на непознат до всички.
Има много страници за четене и препрочитане. Но като чета имам усещането за това, че написаното не е написано за да бъде прочетено, за да стигне непременно до листа, не е целенасочено. Вътре има спонтанни усещания и емоции. Някой е писал в трамвая с мислите си без да ги търси, някой е писал от мъка, писал е вечер на нощната лампа, писал е в бележника на телефона си, писал е от нуждата да сподели, но не за да се чете текста, а в случая вече и книгата, а за да изкаже своя живот в този момент.
Сборник на мисли, преживявания, споделяния, мнения и още много. Това е естествена книга, която съдържа в страниците си всеки от нас.

А ако вие я отворите и зачетете, може да откриете съвсем различно нещо.

„Риби е уязвим знак. Свързан с всичко и всеки. За нас няма такова нещо като „Аз съм добре, независимо от това как ти се чувстваш”. Може целият свят да се е „извисил” във висините на висока вибрация, просветлението, вечното щастие и нирвана, но Риби ще обикаля и търси онези две или три объркани души, които още страдат. От къде знаем, че съществуват. Сърцето така ни говори. Риби е измерител на нивото на болка в света. Спокойствието и щастието няма да се внедрят за постоянно в нас, докато и последното живо същество на тази Земя, не се изпълни с тях.

Става ли малко по – логично защо, при това положение Риби иска всячески да се разкара от този свят? Злоупотребата със субстанции, пълна изолация, смърт, пътищата са много. Въпреки всичко знаем защо оставаме, знаем каква роля играем. Без нас светът няма да знае кога се е излекувал, защото излекуван ще е в деня, в който попиташ някоя Риба: „Как се чувстваш” и тя ти отговори искрено и с пълна убеденост:

„Превъзходно”

Из книгата „Малка рибла”