Рене-Мари Тодорова с криле от светлина

Рене-Мари Тодорова с криле от светлина

Текст: Симона Стефанова Някъде в пространството, между две или три вдишвания и няколко дълбоки издишвания, някой пише стихове. Пише, защото е в синхрон с вибрациите на Вселената, на това което се случва отвън, но най - вече вътре в душата. Пише за себе си, но докосва...

„Детство“

„Детство“

Разказ от Росен Карамфилов Изображение: скулптура Кольо Карамфилов Изправен съм на една проходилка и правя ситни крачки. Левия ми крак се влачи като мокър парцал подире ми. Моята прабаба Надежда върви отзад. Оставили са я да ме пази. Императрицата! На осемдесет и...

„Приказка за един гений“

„Приказка за един гений“

Разказ от Росен Карамфилов (трета награда – „Рашко Сугарев 2019) Художник на картината: Кольо Карамфилов Имало едно време един гений. Той бил плод на цветна бременност. Майка му нямала и най-малка представа, че го износва, не забелязала прогресивно нарастващия си...

„Белег“

„Белег“

Разказ от Росен Карамфилов (първа награда – „Душата на един извор” 2018) Художник на картината: Кольо Карамфилов Откакто се помня имам само душа. Така се родих – без тяло. Или по-точно – с тяло, неспособно да износи големината на духа ми. Лекарите твърдят, че никога...

Разговор за любовта с Нели Стефанова

Разговор за любовта с Нели Стефанова

Текст и интервю: Симона Стефанова Еротиката е слабо засягана тема в българската литература. Народопсихология, нагласа, търсене, това са факторите за мен. Но най - важният фактор за тази тема е смелостта на автора. Защото еротиката съществува и писането за нея е част...

От хоби в творчески бизнес. Разговор със Снежана Мицева

От хоби в творчески бизнес. Разговор със Снежана Мицева

Текст: Симона Стефанова Една тема, която си прокрадва път в нашата дейност и хората, които срещаме и с които работим, е как да превърнем хобито си в наше основно занимание и да го развием в бизнес. Това може да се определи като смелост в днешните времена, но в...

Цветна еуфория с Мария Митева

Цветна еуфория с Мария Митева

Интервю: Симона Стефанова Фотографии: Кристина Мавродиева Багажът, който носим не трябва да ни тежи. Той е малкото, което ни е нужно и би следвало да ни украси. Лекота, любов и красота открих в чантите на "EMVy MyBag" - https://emvymybag.com/. Уникални и доста...

„Маската“ на Триумфалната арка

„Маската“ на Триумфалната арка

Текст: Симона Стефанова Какво си представял и какво мечтаел да изрази художникът авангардист, от български произход, Кристо Явашев, с опаковане на Триумфалната арка : "Ще бъде като жив обект, който ще се движи с вятъра и ще отразява светлината. С тези движещите се...

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

Текст: Симона Стефанова Много често започнах да се разхождам сама в парка. Сама си стоя и у дома. Затова заглавието и книгата си дойдоха при мен. Нямам отговор защо ходя сама, не е необходим анализ или препоръки, то просто е така. Заглавието ме провокира и реших да...

„Отсъствия” – в храма на Любовта

„Отсъствия” – в храма на Любовта

Текст: Кристина Митева Обичате ли поезията? Поезията, чиято главна тема е Любовта? Ако отговорът е положителен – намерете тази книга и я прочетете! Дори да не обичате поезия – пак я потърсете и я прочетете, стига да ви вълнува темата за любовта като център на...

За свободата и изкуството с художника Мила Стоева

Интервю: Симона Стефанова
За мен беше изключително удоволствие да  се запозная с Мила Стоева, защото срещите ми с творчески натури ми дават надежда и творчески заряд. Творчеството съществува във всеки, под различни форми и проявления – скрити или явни, смели или плавни, ярки или семпли. Изкуството блика от всеки. С изкуството на Мила Стоева, аз лично се запознах за първи път, при участието й в изложбата „Текстилът – артистичен и авангарден“, открита на 26 ноември 2020 г.
Много се радвам, че тя сподели с мен, чрез непосредствените си отговори, част от своя свят.
Споделям с вас и предавам искрица свобода и креативност.

Разкажи ни за себе си

Казвам се Мила Стоева. Като дете обичах да се катеря по дърветата и да мечтая. Имах си собствено царство на върха на ореха на село. Някъде по онова време разбрах какво е да си свободен и да си щастлив. От тогава, както в песента Детство мое, се опитвам да върна онова усещане на безгрижност, свобода и простор. Завърших Национална художествена академия, специалност Текстил, малко след това спечелих стипендия към Френското посолство за магистърски курс по Културни политики и управление на проекти в Университета по изкуствата в Белград по съвместна програма с Университета Лион ІІ. Известно време работих в неправителствена органицазия като проектен мениджър и тогава осъзнах, че единственото нещо, което искам да себе си, е да се занимавам с изкуство. Когато синът ми стана на две години ме приеха редовна докторантура в НХА, специалност Текстил и почти веднага професор Анна Бояджиева, която по същото време беше завеждащ катедра, ме покани за асистент. Работих като хоноруван асистент от 2012-та до 2017-та година. След това животът ми се разви в много различни и интересни посоки. Сега отново ми предстои нещо ново и се вълнувам.

Кое е твоето предизвикателство да твориш?

Хъм… не знам, честно казано. Просто това е нещо, което не мога да не правя. Имало е периоди, когато поради различни обстоятелства не съм имала време или възможност да творя и тогава ставам неспокойна, започвам да сънувам и 1000 идеи нахлуват в главата ми и започват да ме преследват.

Какво е твоето творческо послание?

Обичам да правя различни неща. Едно и също ме отегчава и ми става безинтересно. Във всяко произведение посланието е различно, но то винаги се върти около човека и неговите страсти, стремежи, страхове, мечти….

С какви материали и техника работиш?

Различни, обичам да експериментирам с нови материали, да изпробвам нови техники. Най-често това са текстилни материали, обичам да работя със светлина, цветове и форма.

Разкажи ни повече за текстилът като форма на изкуство и как избра именно този начин на творчество, какво те предизвиква в него?

Честно казано така се получи, че май той ме избра. По-скоро беше съдба, може би. Аз не съм завършила гимназия по изкуствата и когато трябваше да се ориентирам професионално мечтата ми беше да се занимавам с живопис. Така тръгнах на уроци при покойния вече Георги Николов, който един ден ми каза: „Защо не видиш в текстила как са нещата, това е много хубава специалност, там също се учи живопис, пък ще имаш и приложение /тогава все още имаше работещи предприятия и макар и вече стихващо, но все още производство/.” И така и стана.

Текстилното изкуство е изключително многообразно, а ние имаме и богати традиции, като започнем още от народното творчество – чипровските, котленски тъкани, везбената орнаментика, копривщенската плъст и стигнем до автори, които са световно известни като професор Марин Върбанов, професор Димо Балев, професор Овчаров и много други. В днешно време за текстилно изкуство се приема всяко произведение, създадено с текстилни материали в текстилни техники, нетекстилни материали в текстилни техники, текстилни материали в нетекстилни техники и както виждаш от това може да произлезе невъобразимо разнообразие от изразни средства и форми. Текстилът отдавна е загубил статута си на приложно изкуство и занаят. Различните проявления на текстилното изкуство варират от стенни килими, релефни и структурни декоративни произведения и се стигне до така наречената „мека скулптура”, която представлява съвренна скулптурна форма и участието на текстила като изразно средство в произведения на концептуални автори.

 

С какви творчески идеи и проекти се занимаваш в момента?

В момента мисля за малко по-краткосрочни неща, повече в сферата на „подреждането” и „наместването” на проекти, които отлежават от известно време. Най-мащабният, ако мога така да го нарека, проект е свързан с изграждането на една цялостна и завършена концепция за интериорна декорация.

В кои изложби си участвала? С какво си запомнила участието си в тях?

О, ами не са малко и всяка от тях е оставила много различни вълнения и емоции. Не бих могла да направя „класация”. Имах удоволствието няколко пъти да участвам в Биенале на хартиеното изкуство, изложба, за която си спомням с много топлина е Лумикс, която се състоя в Пловдив с куратор Емил Миразчиев и беше международен фестивал за светлинно изкуство – темата за светлината ме вълнува доста в последните години и почти винаги я използвам в произведенията си. Може би най-голямото предизвикателство до момента беше поканата да участвам в изложбата Текстилът – артистичен и авангарден, която се състоя през 2020-та година в Националната галерия Квадрат 500, тъй като в нея бяха селектирани имена като проф. Марин Върбанов, проф. Мара Йосифова, професор Васил Овчаров /при когото завърших бакалавърската си степен в академията/, Елисавета Иконописова и много уважавани и обичани от мен съвременни автори като професор Анна Бояджиева, на която имах честта да бъда асистент, както вече споменах, Мария Киркова, Антония Табакова, Маргарита Допчева, Лаура Димитрова и още много други.

Изложбите на секция Текстил към СБХ, в които съм участвала, са били също голямо вълнение всеки път, тъй като те дават един доста обширен преглед на това, което се случва в момента с текстилното ни изкуство и възможността да се запознаеш и съпоставиш с произведенията на колегите, е винаги интересно.

Има ли нещо специфично в това да твориш в днешните времена? Какво е нужно днес за да се твори?

Много интересен въпрос! Аз някак си пораствах в годините на прехода, нямам опит как е било преди, но определено към днешна дата бих могла да кажа, че да се издържаш само с това, което произвеждаш като художник, е изключително трудно. 2019-та година в това отношение за мен беше една доста успешна година, тъй като нямах месец без някаква поръчка или проект, по който да работя, 2020-та изведнъж всичко притихна някак и нещата станаха доста сложни, наложи се два пъти да сменя работата си и това малко разстрои творческия ми процес, но пък през тази година най-накрая имах възможност да си взема малко ателие и това много ме зарадва, защото до този момент работех вкъщи и както се шегуваше мъжът ми: „Живеем в нещо средно между ателие, дом и детска градина.”

Но ако трябва да отговоря на въпроса ти, единственото нужно да твориш в днешно време е да искаш да твориш. Ако мисълта ти е постоянно насочена към това да решаваш художествени и творчески проблеми, то със сигурност ще успееш да намериш време, сили и начин да го направиш.

Каква обратна връзка е нужна на твореца?

Е, разбира се, че художниците сме малко егоцентрични, когато става въпрос за това, което правим и много обичаме да ни хвалят и да ни харесват. Но за мен обратната връзка е и градивната критика, която в България като че ли малко липсва. Всичко е малко крайно и липсва дълбочина на анализа, поне в областта, в която аз се изявявам.

Имаш сайт. Кой е той? Разкажи ни каква е идеята за него ?

След като вече нямах възможност да преподавам в Академията, а по онова време работех и нещо странично, което не ми носеше удовлетворение, реших, че е настъпил моментът за радикална промяна. Напуснах и се съсредоточих върху това, което мога, знам и бих могла да използвам по някакъв градивен начин. Тъй като вече имах зад гърба си реализирани проекти в няколко публични места и бях започнала да мисля за вътрешна декорация на жилищни и обществени интериори, реших да насоча усилията си в тази посока.

Сайтът се казва https://contextart.net и както подсказва името му в него се съдържа конотация за изкуство, което е създадено за специфичен интериор и пространство. Идеята ми беше да свържа дизайн, изкуство и занаят в една синтезирана концепция за уникални продукти, които само вие можете да притежавате. Всичко, което е показано в сайта, са или единични бройки, или изображения на вече осъществени поръчки, като изделията не биха могли да се възпроизведат по абсолютно същия начин, тоест – ако вие искате да поръчате да речем килимче от плъст, то вашето килимче ще бъде уникално и никой друг освен вас няма да притежава такова. Дизайнерите, с които работя са на разположение, за да обсъдят с вас подходящите за вашия конкретен интериор размери, форма, стил или цветова комбинация. Ние също така се придържаме към естествените материали като памук, лен, вълна, естествен сизал, дърво, което внася допълнително усещане за топлина и уют.

В сайта има и някои други продукти като уникалните дамски чанти на Наталия, бижутата на Елена и шаловете на Ния, които също са единични бройки.Например за шаловете на Ния, Ния е едно уникално талантливо момиче, което за известно време беше моя студентка в академията, са изцяло авторски и по принцип могат да се произведат и серийно, но идеята е да притежавате нещо, за което сте сигурни, че има добавена стойност, а и именно – художествена стойност и уникалност.

От скоро предлагаме и индивидуални консултации за избор на вътрешна декорация, например в избора за цветовете на стените, на интериорния текстил, изработване на уникални осветителни тела и реставриране на старите мебели от професионален художник-реставратор.

Изобщо – цялостна услуга в подкрепа на една стилово издържана вътрешна декорация.

Какво и къде работиш в момента?

Като се върна във времето на зад, аз май никога не съм работила само на едно място, хаха, но това пък е интересно. По покана на професор Лидия Върбанова, която беше ръководител на дипломната ми работа по магистърската програма по Културни политики и управление на проекти, преподавам в НАТФИЗ по дисциплината Предприемачество в интериорния дизайн и приложните изкуства, в магистърски курс „Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии”. Работя с деца в центъра за ментална аритметика Брейнобрейн като мениджър и преподавател, имам съботен курс по изобразително изкуство в същия център. През януари тази година предстои да стартира курсът „Изкуство и дизайн в интериора: форма, функция, съдържание“ към Училище за професионално и продължаващо обучение в НБУ, в който ще бъда лектор и очаквам с голямо вълнение.

Какво ти дава работата?

Винаги съм търсила удовлетворението в работата, независимо какво съм работила. Смятам, че основното нещо в този живот е, човек да се опитва да бъде щастлив и това до голяма степен зависи от нещата, с които се занимава в ежедневието си. Да работиш с хора и деца е едно от най-трудните неща, но пък е и най-интересно.

Каква беше отминалата година за теб в личен и творчески план?

Трудна, интересна, тревожна. Напрежението покрай извънредните обстоятелства, които ни се наложи да преживяваме, се отрази във всички сфери на живота ни, дори и в личен план. Наложи се за напусна работа, която обичах в търсене на по-голяма финансова сигурност. От друга страна, имах възможност два пъти да участвам в две различни изложби в Националната галерия Квадрат 500, което приемам като голям успех в професионален план. Сайтът осъществи няколко поръчки, което е доста положително като тенденция и се надявам да се запази. В личен план също беше шарено – имам две деца, които бяха първи и шести клас през изминалата учебна година и съответно сега – втори и седми и дистанционното обучение в началото беше сложно, сега нещата се регулираха до голяма степен, но за кандидат гимназистът е трудно да се подготвя дистанционно – той ще кандидатства с рисуване.

Мисля, че това, което най-много ни измори, беше несигурността и постоянно променящата се ситуация.

На къде насочваш погледа си през следващата година?

Надявам се да имам възможност да прекарвам повече време в ателието си, искам да развия сайта като международен проект, защото вярвам, че дизайнерите, с които работя могат да бъдат конкуренти поради качеството на нещата, които произвеждат. Предстои интересна изложба, която също се надявам да съумеем да осъществим в Политехническия музей, имам покана за самостоятелна изложба в Австрия, но за момента всички планове и мечти са в сферата на надеждите и добрите пожелания. Все още живеем под угрозата на несигурността и заплахата от вируса и този факт не бива да се подценява. Струва ми се, че още поне известно време трябва да бъдем малко повече насочени към вътрешните си преживявания и да се опитаме до колкото можем да използваме тази ситуация, за да се развиваме духовно.

Снимки: личен архив на Мила Стоева

Рене-Мари Тодорова с криле от светлина

Рене-Мари Тодорова с криле от светлина

Текст: Симона Стефанова Някъде в пространството, между две или три вдишвания и няколко дълбоки издишвания, някой пише стихове. Пише, защото е в синхрон с вибрациите на Вселената, на това което се случва отвън, но най - вече вътре в душата. Пише за себе си, но докосва...

„Детство“

„Детство“

Разказ от Росен Карамфилов Изображение: скулптура Кольо Карамфилов Изправен съм на една проходилка и правя ситни крачки. Левия ми крак се влачи като мокър парцал подире ми. Моята прабаба Надежда върви отзад. Оставили са я да ме пази. Императрицата! На осемдесет и...

„Приказка за един гений“

„Приказка за един гений“

Разказ от Росен Карамфилов (трета награда – „Рашко Сугарев 2019) Художник на картината: Кольо Карамфилов Имало едно време един гений. Той бил плод на цветна бременност. Майка му нямала и най-малка представа, че го износва, не забелязала прогресивно нарастващия си...

„Белег“

„Белег“

Разказ от Росен Карамфилов (първа награда – „Душата на един извор” 2018) Художник на картината: Кольо Карамфилов Откакто се помня имам само душа. Така се родих – без тяло. Или по-точно – с тяло, неспособно да износи големината на духа ми. Лекарите твърдят, че никога...

Разговор за любовта с Нели Стефанова

Разговор за любовта с Нели Стефанова

Текст и интервю: Симона Стефанова Еротиката е слабо засягана тема в българската литература. Народопсихология, нагласа, търсене, това са факторите за мен. Но най - важният фактор за тази тема е смелостта на автора. Защото еротиката съществува и писането за нея е част...

От хоби в творчески бизнес. Разговор със Снежана Мицева

От хоби в творчески бизнес. Разговор със Снежана Мицева

Текст: Симона Стефанова Една тема, която си прокрадва път в нашата дейност и хората, които срещаме и с които работим, е как да превърнем хобито си в наше основно занимание и да го развием в бизнес. Това може да се определи като смелост в днешните времена, но в...

Цветна еуфория с Мария Митева

Цветна еуфория с Мария Митева

Интервю: Симона Стефанова Фотографии: Кристина Мавродиева Багажът, който носим не трябва да ни тежи. Той е малкото, което ни е нужно и би следвало да ни украси. Лекота, любов и красота открих в чантите на "EMVy MyBag" - https://emvymybag.com/. Уникални и доста...

„Маската“ на Триумфалната арка

„Маската“ на Триумфалната арка

Текст: Симона Стефанова Какво си представял и какво мечтаел да изрази художникът авангардист, от български произход, Кристо Явашев, с опаковане на Триумфалната арка : "Ще бъде като жив обект, който ще се движи с вятъра и ще отразява светлината. С тези движещите се...

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

„Все повече ми харесва да се разхождам сам“, Димитър Ганев

Текст: Симона Стефанова Много често започнах да се разхождам сама в парка. Сама си стоя и у дома. Затова заглавието и книгата си дойдоха при мен. Нямам отговор защо ходя сама, не е необходим анализ или препоръки, то просто е така. Заглавието ме провокира и реших да...

„Отсъствия” – в храма на Любовта

„Отсъствия” – в храма на Любовта

Текст: Кристина Митева Обичате ли поезията? Поезията, чиято главна тема е Любовта? Ако отговорът е положителен – намерете тази книга и я прочетете! Дори да не обичате поезия – пак я потърсете и я прочетете, стига да ви вълнува темата за любовта като център на...